— Вземи се в ръце — каза на отражението си.
„Можеш го“, започна да повтаря наум, докато четкаше косата си. Това беше нейна мантра от години, мантра, останала й от човека, който не знаеше що е това негативизъм.
— Хайде, Кати — казваше той, докато тя се учеше да кара колело, имаше тест по математика или отиваше на интервю за работа, — ти го можеш. Можеш всичко.
Беше велико да има до себе си човек, който я подтиква и ободрява, но постоянното напрежение, че трябва непременно да успее, беше изтощително. „Добре, татко, готова съм“, си каза тя наум и стисна ръба на мивката, за да успокои ръцете си.
Седемнайсета глава
28 март 2012 г., сряда
Когато излезе от тоалетната, в офиса се бе възцарила странна тишина. Никой не говореше, никой не тракаше по клавиатурата — дори и онлайн екипът — и никой не гледаше към никого. Всички вълнения на Кейт от сутринта изчезнаха.
— Какво става? Да не е умрял някой — обърна се тихо към Криминалния, докато сядаше на бюрото си.
Той вдигна кървясалите си и подпухнали очи.
— Боже, изглеждаш ужасно! — възкликна Кейт. — Какво си правил снощи?
— Излязохме с Майора. Той е по-зле от мен.
Кейт се извъртя, за да види кореспондента по националната отбрана — колегите му го наричаха Майора — и се изкиска.
— Лягал ли си изобщо?
— Гледай си работата, става ли? Май още не си прегледала имейлите си днес, а?
— Не съм. Тази сутрин закъснях. Защо, има ли нещо?
— Отново ще има съкращения. Проклетите финансисти пак започват да ни броят — каза той. — Парите не достигали. За пореден път. Казват, че ще трябва да освободят петдесет и двама души, седем от нашия нюзрум.
— Седем? Та това са половината от репортерите — каза тя, оглеждайки се из залата и броейки наум колегите.
— Глупости. Поне трийсетина души сме.
Тя го погледна неразбиращо.
— Само че с онлайн екипа, Кейт.
— Ах, да — сви устни тя. — Е, тях няма да ги пипнат. По дяволите. Кой от нас ще изхвърчи?
Криминалния поклати глава.
— Чух за двама заместници, но от нас още никой не е поканен на смъртоносното кафе. Чакаме.
И двамата бяха наясно, че той ще е първият от кандидатите. Гордън Уилис беше стар, труден за управление, лудит, щом дойдеше реч за технологиите, и може би най-важното — високоплатен. Кейт се опита да бъде позитивна.
— Онзи ден говорих с Колин Стъбс, изпраща на всички много здраве — каза тя. Криминалния кимна разсеяно. — Казва, че най-хубавото нещо, което е правил в живота си, е да зареже журналистиката.
— Така ли? Не съм го виждал от месеци. Мислех, че онази вещица, жена му, го е заключила в мазето. Виж, отивам в Скотланд ярд да видя бюлетина. Не мога да стоя тук и да чакам като на заколение. Ако се случи нещо, обади ми се.
— Разбира се — каза тя. — Виж, всичко ще е наред. Ти си ценен за тях.
— Благодаря ти, Кейт — опита се да се усмихне той. — Ще се видим по-късно.
Тя го проследи с поглед, докато излизаше от офиса, с вдигната яка на сакото, с рошава коса и надничащ от джоба бележник. Той кимна към бюрото на Тери и отмина. Тери не му върна поздрава. „Лош знак“, каза си Кейт. „При опасност глутницата изоставя своите.“
Тя се замисли за собственото си положение. Предположи, че и нейното име също е в списъка — годините и размерът на заплатата работеха срещу нея — но тя кръстоса пръсти и си каза, че сигурно ще се намерят кандидати за обезщетението, преди да се стигне до нея. Не искаше да си тръгва. Не знаеше какво друго да прави, а живот без работа не беше опция за нея. Какво щеше да прави по цял ден? Да гледа телевизия и да решава судоку от онези дебели списания с ребуси? По-добре да умре. Или да започне да пише глупости за знаменитости. Не, трябваше й някаква голяма тема.
Тери дойде при нея и тя вдигна поглед.
— Добре ли си, Кейт? Изглеждаш ужасно.
— Благодаря за милите думи, Тери. Добре съм. Просто малко домашни проблеми. С големия син.
— Какво е направил пак твоят Джейк? — попита Тери. — И на мен ми е дошло до гуша от моите. Искат само пари и някой да ги откара до мястото на купона.
— Проблеми в университета. Но всичко ще се оправи — каза тя.
Новината за изхвърлянето на Криминалния дойде към шест и половина. Достатъчно късно, за да бъде изведен от сградата без излишен шум, ако нещата загрубеят. Извикаха го в кабинета на мениджъра и петнайсет минути по-късно той излезе като бивш служител на „Поуст“.