— Дадоха ми цяла торба с пари — каза той на Кейт, докато събираше нещата си в един черен сак. — Всичко е наред. Време е за промяна. Заседях се прекалено дълго тук.
И двамата знаеха отлично, че няма да има друга работа за него. Беше прекалено стар. И не само стар, а от старата школа.
— Най-лошата част предстои. Как ще кажа вкъщи? — замисли се той. — Не знам дали да й телефонирам или да изчакам, докато се прибера. Бог знае какво ще ми каже. Но вероятно разговорът ще бъде на макс.
— Хайде стига, Маги ще разбере — каза Кейт. Всъщност не беше сигурна, че „желязната лейди“, както я наричаха в офиса, ще подходи със съчувствие — никой тук не я бе виждал в такава светлина, но Кейт се опитваше да не мисли за лошото.
— Ще видим — каза той и поклати нещастно глава.
— Ще ни събереш ли? Всеки би искал да дойде и да те изпрати както подобава — каза Кейт и вдигна един паднал на пода пощенски плик.
— Да, ще го организирам. Сигурно ще е в „Чешър Чийз“. Там започна първият ми ден като репортер във вестника. Част от каменната ера във вестникарството. Помниш ли, че се събирахме там по времето, когато вестниците бяха номер едно…
Гласът му се пречупи и той замлъкна, наведе глава и се престори, че проверява чекмеджетата.
— Най-добре е да стане в петък — продължи след малко той. — Дори мога да го обявя. Ще кажа на Майора, а той ще изпрати имейли до всички.
Той огледа помещението и раменете му увиснаха.
— Е, аз да тръгвам.
Тери се приближи, другите репортери също се надигнаха от столовете си.
— На добър час, човече — извика от бюрото си Майора като видя, че Криминалния вече надига големия черен сак с всички доказателства за кариерата си като репортер.
Кейт взе бележника и започна да удря по бюрото с него. Другите репортери направиха същото, стажантите и младоците от онлайн групата се присъединиха към тях, като започнаха да налагат бюрата с юмруци и каквото им дойде подръка. Изпращаха Криминалния, както повеляваше традицията. Емоциите надделяха, оцветиха новия сив свят в редакцията и той си тръгна с разплакани очи.
Когато вратата зад него се затвори и шумът затихна, всички бяха разтърсени и с мокри очи.
— Отивам да пийна нещо — заяви Майора. — Имам нужда.
Осемнайсета глава
30 март 2012 г., петък
„Чешър Чийз“ на Флийт стрийт беше лабиринт от скрити масички зад дървени панели, дупки и сепарета. В отминалите славни времена заведението беше тайното свърталище на журналистите — сцена на физически и словесни разправии, на празници и обмяна на идеи. Това продължи до деветдесетте години на миналия век, когато вестниците се пръснаха из четирите краища на столицата. Сега „Чийз“ се котираше само защото минаваше за колоритна реликва от онова време. Новите собственици разказваха анекдоти за историческите личности в бранша и потупваха дружески любопитните туристи и столичаните, които се бяха преместили да живеят в района и искаха да са наясно със забележителностите. Сякаш журналистиката беше част от друга епоха.
Но помещението миришеше по същия начин, установи Кейт, докато изтръскваше несвършващия дъжд от чадъра си и си пробиваше път през правостоящите пиещи към частната зала на втория етаж. На бира и на кисел дъх.
Шумът отгоре се усилваше с всяко стъпало и гръмна в ушите й, когато влезе в залата. Криминалния беше в центъра, раздаваше бири над главите на бившите си колеги, които, потни и с червени лица, вече се надвикваха. Тя хвърли бърз поглед наоколо. Репортерско сканиране. Кой е тук? Кой е интересен? Кого да избегна? Погледът й се спря на полицаите в ъгъла. Истинско събиране на клана. Тя видя пресотдела на полицията почти в пълен състав — дори и Колин Стъбс, както и детективите, участвали във всеки голям случай, отразен от „Поуст“.
— Боб — извика тя над тълпата и си запробива път с лакти към него. Но той не я чу.
Детектив Боб Спаркс говореше с друг полицай. Кейт не го бе виждала след приключването на случая с Бела Елиът. Бяха се чули няколко пъти по телефона, но оттогава не бе попадала на случай в неговия район на Хампшър.
След малко той я видя, усмихна й се и тя усети, че кожата й настръхва. „Хайде сега глупости! На колко си години?“, сопна се на себе си тя. Изведнъж се запита как да го поздрави. С ръкостискане или с целувка по бузата?