Детектив Спаркс явно нямаше такъв проблем. Грабна ръката й и я разтърси сърдечно.
— Здравей, Боб — каза тя. — Радвам се да те видя.
— Аз също, Кейт — отвърна Боб, все още с усмивка на лицето. — Мина колко… година?
— По-скоро две — поправи го тя, без да изпуска ръката му, стисна го още веднъж и чак тогава се отдръпна.
— Това е Кейт Уотър, репортерката, за която съм ти говорил — обърна се Спаркс към по-младия си колега. — Кейт, това е младши сержант Крис Бътлър.
— Ох, знам всичко за вас — каза младежът и детективът се ухили. Двамата започнаха да говорят едновременно, заплитайки се в думите на другия, после спряха изведнъж. Боб успя да пренесе разговора в по-спокойни води.
— Над какво работиш сега, Кейт? Какво държиш между зъбите?
Тя му благодари с поглед и се впусна в подробности по случая с мъртвото бебе. Беше за прикритие, защото всъщност през последните няколко дни работеше по скандала с разходите на парламента — искане на редакторите, обясни й Тери — но първото, което изникна в главата й, беше бебето. То не спираше да вибрира някъде назад в мозъка й като досадна мелодия и ушите й пламтяха от нея.
Кейт се опита да наклони темата към непрестанните искания на парламентаристите за „повече забавления за електората“, но Боб я спря и я върна на въпроса за бебето. Тя попита дали знаят има ли някакъв напредък в разследването и в историята на района. Младият инспектор започна да го увърта и Кейт усети, че той търси вратичка да се измъкне. Боб също се затвори.
— Защо не донесеш нещо за пиене на нашата приятелка, Крис? Виждам как скоро ще припадне от жажда, докато говори с нас.
Инспектор Бътлър кимна, попита я какво ще обича и изчезна в тълпата. Двамата се спогледаха.
— Тук е толкова шумно, не мога да те чуя. Годинките… — каза Спаркс. — Крис ще се забави цяла вечност. Гордън ще го хване на приказки и край. Хайде да слезем долу и да поговорим на спокойствие.
Тя тръгна след него, отбелязвайки посребрените коси и уголемяващата се плешивина на главата му. Но въпреки това Боб Спаркс си оставаше секси мъж.
Двамата седнаха на малка лепкава от мазни пръсти маса. Той си взе диетична кола, а тя — чаша топло бяло вино.
— Да видим това бебе. Имат ли представа кое може да е? — хвана веднага нишката на разговора им той.
Сбогом надежди за неангажиращо бъбрене, си каза тя, изоставяйки идеята за разговор тет-а-тет.
— Доколкото знам, не. Казват, че е заровено отдавна. Може да е престояло дори десетилетия. Резултатите от тестовете все още не са готови. Било новородено и чух неофициално, че според разследващия е било на самотна отчаяна майка от времето, когато абортите бяха забранени. Не мисля, че са заинтересовани от случая. Сега всички мислят само за олимпийските игри, за юбилея на кралицата и за терористичните заплахи.
Спаркс кимна.
— Естествено.
— Написах нещичко за откриването на трупа… миналата събота излезе във вестника — добави Кейт. — Беше толкова малко, че човек може и да не го забележи. Не знам дали ще мога да изстискам още нещо от тази история. Ако е лична драма, не вярвам да е от голяма важност за моите шефове. Може да направя една начална страница, но не съм сигурна, че си струва тичането.
Тя млъкна и зачака отговор. Реши, че е говорила достатъчно. Не искаше да досажда на човека.
— Ами ти? Ти с какво се занимаваш сега? — попита, когато тишината продължи прекалено дълго.
Боб остави чашата си и й се усмихна.
— Извинявай, Кейт. Замислих се за нещо. В момента правя ревизия на личния състав. Това също е полицейска работа. Добре, но не може ли службите да потърсят има ли изчезнал човек в този район.
— Могат, но не знаят от коя ера да започнат. Защо?
— Списъкът няма да е дълъг, сигурен съм. Похищението на бебета е често престъпление, но броят на онези, които не са открити, не е голям.
Кейт кимна. Опита се да се сети за други случаи, в които бебето не беше намерено и върнато на родителите в рамките най-много на седмица, ако не и на дни. Спомни си за изчезването на едно бебе, откраднато от колата на родителите си. Но всички други цитирани във вестника случаи бяха завършили щастливо.
— Спомням си три такива случая — каза Боб. — Едно бебе, откраднато от задната седалка на кола в Лондон.
— И аз се сетих за този — каза Кейт. — Беше преди около двайсетина години.