— Да. После, веднага след това, едно бебе беше взето от количката пред магазин в Портсмут, вероятно престъпление по подражание. И едно новородено, взето от родилния дом в Хампшър през седемдесетте. Казваше се Алис. Така и не го намериха.
— Тези не са ми известни. Ти работил ли си по случая в Хампшър? — попита Кейт.
— Няма как, Кейт — засмя се Спаркс. — Не съм толкова стар. По онова време съм бил на тринайсет.
— Извинявай — засмя се и Кейт. — Не направих добре сметките…
— Спомням си случая, защото една от моите лели роди тогава — обясни Спаркс. — Нарече братовчедка ми Алис. Двете с мама обсъждаха случая с бебето. Вдигна се голям шум, не беше цяла седмица, както би било сега, но направи впечатление и аз запомних името.
— Още едно от твоите изгубени деца, а, Боб? — погледна го Кейт. Знаеше за списъка от предишния им случай: Бела Елиът, естествено; Лора Симпсън, похитена от чичо си — педофил; бебето У, бито до смърт от втория си баща; Рики Ваулс, удавил се в парка. Боб Спаркс ги носеше всички в сърцето си — онези, които бе спасил, и другите, с които се бе провалил. Явно малката Алис също беше някъде там.
— Ако наистина те интересува това, трябва да прегледаш публикациите за изчезнали деца, Кейт. Аз ще хвърля един поглед на нашите архиви — каза той и Кейт беше сигурна, че наистина ще погледне. Спаркс беше от детективите, които не пропускаха нищо. — Може да е нищо, но…
Думите му бяха прекъснати от детектив Бътлър, който подаде глава зад една колона.
— Започнаха поздравите, шефе. Побързай, иначе ще ги пропуснеш — каза младежът със зачервено от въодушевление лице.
— Идвам — каза Спаркс и прошепна към Кейт: — Още не е излязъл от Саутхемптън.
Двамата се усмихнаха заговорнически един на друг.
— Вземи чашата си. Трябва да влезем — каза той, но тя знаеше, че мисълта му е при погребаното под развалините бебе. Както и нейните.
Деветнайсета глава
2 април 2012 г., понеделник
Архивът на вестника се помещаваше в тъмния ъгъл на сградата и в него работеха пещерни хора, едва оцеляващи в ерата на Гугъл революцията. Останали бяха шепа безумци и зубри, чийто офис можеше да мине за нискобюджетна версия на бара от „Междузвездни войни“, както казва Криминалния („казваше“, напомни си Кейт). Тяхната звезда бе изгряла далече назад във времето. С навлизането на интернет търсенето бе започнала да залязва, но те все още бяха там, подреждаха и складираха всяка публикувана статия и щяха да държат архива в миналия век, докато и последната вестникарска публикация не бъде дигитализирана.
Кейт обичаше да се забавлява с тях, като им даваше шантави задачи. Имате ли нещо за вдовици, омъжили се за брата на покойния си съпруг? Настъпваше тишина, архиварят изчезваше надолу по редиците с папки и документи, после се появяваше с кафяв плик с изрезки, надписан с „Бракове на вдовици с братя на починалите им съпрузи“. Така и не успя да ги свари неподготвени.
Библиотеката миришеше на хартия и хлебарки. Кейт бутна летящата врата и вдиша дълбоко. Това беше миризмата на миналото й, на дните, когато тичаше по няколко пъти на ден до библиотеката, сновеше по пътеките на рафтовете в търсене на някое име и прелистваше до припадък вестниците в търсене на жизненоважна за статията й връзка.
Джеф Бриджис, колега, който носеше пуловери, предпочитани предимно от португалски трактористи, и от десетилетия беше на ръба на пенсионирането, я погледна над очилата си.
— Здравей, Кейт. Какво да направим за теб?
— Търся случаи на изчезнали деца от седемдесетте до деветдесетте години — отвърна тя.
— Дошла си на точното място — засмя се той. — Тия работи ги пазим като очите си. Имаш ли име? Или да търся просто „изчезнали деца“ за периода?
— Имам само малкото име — Ана, мисля, че беше — за това ми се струва, че е по-добре да погледна всичко.
— Алис Ървинг — каза тихо Джеф, прелиствайки наум своите папки. — Изчезналото от болницата бебе, нали?
Познанията и паметта му бяха легендарни.
Кейт кимна.
— Хм. Семейство на военни. Било е в Хампшър. Мисля, че беше в Олдършот. Или в Бейзингстоук? Доколкото си спомням, майката беше заподозряна.
— Майката ли? Наистина? — раздвижи се Кейт. — Добре, намери ми и нейните документи.
Тя се качи горе и заедно с Джо разопакова дебелите пликове. Изрезките бяха пожълтели и на места вече се ронеха. Джо изглеждаше разколебан, докато отваряше първата папка с „изчезнали деца“.