— Значи, търсим майка на изчезнало бебе преди двайсет до четиресет години назад? — попита той и вдигна вежда. — Защо?
— Защото искам да разбера какво се е случило, Джо. Нарича се човешко любопитство. Не всичко се върти около звездите от сапунените сериали и политиците. От това може да излезе добър материал. Усещам го в дебелото си черво.
Джо направи отвратена физиономия.
— Така се казва, скъпи. Няма нищо анатомично.
Той я погледна огорчено и тя се почувства зле. Превръщаше се в динозавър.
Кейт се замисли за разочарованието на момчето. Сигурно бе дошъл в „Поуст“ с надеждата да стане част от екип, повдигнал капака на огромна международна конспирация, а какво му предлагаше тя?
— Хайде, ще бъде забавно — се чу да казва, сякаш говореше на непослушно дете. „Защо напоследък всичко трябва да е забавно, за да е интересно?“ — Търсим изчезнали без следа бебета. Нямаме друго, освен едно име и годините.
Тя видя отворената уста на Джо и въздъхна.
— Добре, прегледай материалите за Алис Ървинг. Търсим някакъв знак за местонахождението на майката, Анжела Ървинг. — „Боже, звуча като ченге!“, помисли си тя. — Трябва да я открием, а в статиите за изчезналото бебе може би ще намерим някакви свидетелства.
— Свидетелства ли?
— Някакви следи, Джо. Например имена на роднини, стари адреси, места, където е работила. Можем да отидем там и да попитаме къде да я търсим сега. Много е вероятно да поддържа връзка със старите си колеги. Разбираш ли?
Джо кимна мрачно. Нямаше ключови думи, нямаше търсачки. Изглеждаше изгубен.
— Добре, а искаш ли да потърсиш онлайн акта й за раждане и брачното свидетелство? — попита тя.
В очите на Джо се появи интерес.
— Колкото повече информация съберем за нея — второто й име, дата на раждане, такива неща — толкова по-лесно ще я открием — обясни Кейт. — Първо виж за брачно свидетелство, ще е по-лесно. Имаме името на съпруга — Ник или Никълъс Ървинг — знаем го от публикациите, както и името на майката — Анжела. Пише, че са имали двегодишен син, когато Алис се е родила и изчезнала, значи са се оженили поне година преди раждането на момчето. Прегледай всеки Ървинг, сключил брак през 1967-а — имената са подредени по азбучен ред — и ако не ги намериш, върви надолу към шейсета година или малко нагоре. В брачния регистър ще намерим моминското име на Анжела, после можеш да потърсиш родители, братя и сестри. Ясно?
Тя видя, че момчето я гледа с тревожно големи очи, без да записва нищо.
— Записвай си, Джо. Репортерите си записват. Нека това да е първото ти златно правило.
Джо извади химикалка и записа имената, докато Кейт отваряше сайта за раждания, смърт и брак. После го остави той да попълни данните и да натисне enter.
— Всъщност започни с търсене на смърт, в случай че е починала — добави тя. — Няма защо да си губим времето да издирваме трупове.
Джо започна да чука по клавиатурата, а Кейт се зае с папките от деветдесетте. Бързо откри похищенията — едното беше на шестмесечно бебе, а другото на малко по-голямо дете. Нито едно от тях не беше открито, но беше малко вероятно да отговарят на описанието на новородено. За всеки случай тя записа прилежно имената и датите в бележника си.
Когато отвори папката за Алис, откри, че има поне петдесет публикации. Последната беше от 1999-а, когато в Стафордшър били открити три трупа на бебета. Тя си спомни случая — говореше се за кръвосмешение и майката — предполагаемата убийца — бе изпратена в психиатрична клиника. Разследването бе приключило преди да започне, и репортерът на „Поуст“ от вътрешността бе отразил процеса, а Кейт бе изпратена да поговори със семейството. Оттам й казаха да върви по дяволите. Тя остана доволна. Всички изглеждаха като на кастинг за „Избавление“2.
Кейт се върна на март 1970 година, когато Алис е била открадната, и се загледа в снимката на Анжела и Ник Ървинг, направена в момента, когато напускат родилния дом в Бейсингстоук с празни ръце. Вгледа се последователно в лошата черно-бяла фотография на двамата съпрузи. Майката изглеждаше съсипана, с увити около тялото си ръце, сякаш прегръщаше своята мъка. „Вместо бебето си“, помисли си Кейт и разлисти следващата публикация.
Джеф бе запомнил правилно случая. Първоначалните публикации за изчезването на Алис бързо бяха заменени със статии, пълни с намеци за възможната вина на майката. Версията, изглежда, бе възникнала след претърсването на къщата на семейство Ървинг три седмици след изчезването на малката Алис.
2
„Избавление“ (на англ. Deliverance) — филм на режисьора Джон Бърман с Джон Войт и Бърт Рейнолдс, излязъл на екран през 1972 г. Екранизация по романа на Джеймс Дики. — Бел.ред.