— Ще ми се да познавах — отвърна жената. — Но никога не съм била там. Мога да кажа само, че усетих нещо, докато четях във вестника за намерения скелет. Нещо вътре в мен ми каза, че е Алис. Знам, че звучи откачено, но така го усещам.
Кейт изпъшка безгласно. Няма връзка, няма следа. Струваше й се малко вероятно Алис да е бебето от Хауард стрийт. Но не искаше Анжела да види разочарованието й. Хвана ръката й и каза:
— Изобщо не е откачено.
Двайсет и пета глава
2 април 2012 г., понеделник
Изминаха две седмици, а още никой не е почукал на вратата ми. Прекарах много, прекалено много време да гледам през прозореца в очакване обвинителите ми да се появят. Най-вече полицаите, но има и друга вероятност. Смешно, когато си помисля за полицаи, си представям едновремешния „боби“ да крачи по алеята със заповед за арест в ръка. Както беше тогава. Понякога ми се ще най-после да дойдат. Да ме извадят от този ад. Но никой не идва. Стоя до прозореца и се опитвам да се накарам да се кача горе и да поработя. Тялото ми обаче не се подчинява. Пуснало е корени на това място. Мястото на моя срам. Обратно към началото.
Пол се тревожи за мен. Виждам го в очите му, чувам го в гласа.
— Кога за последно беше при доктор Красавец? — ме попита тази сутрин. Това е малката ни шега. Доктор Красавец е доктор Брентън — прекрасното ми джипи — но със смешния му прякор ни е по-лесно да говорим за „състоянието ми“.
— Отдавна — отвърнах аз. — Няма да е лошо да си взема час.
— Чудесна идея, Ем. Напоследък си доста по-добре, но може би трябва да ти погледне лекарствата.
Ето така си говорим за моя проблем. Сякаш става дума за главоболие или нещо безобидно. И няма от какво да се срамуваме.
Няма да си запиша час. Не искам да създавам трудности, но когато отида да ми презавери рецептата, доктор Красавец обича да ме пита как се чувствам, а сега не искам да отговарям на този въпрос. Миналия път не бях добре и той ми каза, че иска да се прегледам при друг лекар — при „специалист“, така каза — но аз обясних, че нямам нужда от специалист. Добре съм си с него, защото сядам и двамата разговаряме някакви си осем-десет минути, след което той ми дава рецепта.
Специалистът ще иска да знае за взаимоотношенията ми с близките. Ще пита как се чувствам заради липсата на баща в живота ми и заради Джуд. Ще трябва да споделя, че като тийнейджър издирвах баща си, а аз не искам. Защото не мога да му разкажа цялата история. Едното ще доведе до другото, а това означава да повдигна цялата мрежа.
Опитах веднъж вкъщи, за всеки случай. Чувам се да казвам: „Всичко започна с Уил“. Започна преди това, но появата на Уил сложи началото на разбулването на мистерията.
И вече съм в опасната зона.
В деня, когато реших да издиря баща си, се скарах с Джуд. Уил обърна нашия свят с краката нагоре. Джуд беше напълно погълната от него. Той просто сграбчи живота й в ръцете си и го сложи в малкия си джоб. Моя също. Не можехме да направим нищо, нито да отидем някъде, без да попитаме какво мисли той и иска ли да дойде с нас.
Тя не спираше да си пее в банята, помня аромата на олиото й за вана, помня как насищаше въздуха дори в коридора. Но се научих да не обръщам внимание, когато ме викаше да отида при нея — отхвърлях с удоволствие предложенията й за мир. Тя говореше само за него. Питах се колко от клиентите й отиват в затвора заради глупавата й фиксация.
Споделих с Хари, а тя ми каза, че Джуд действа като фен на рок група. Това не ми хареса. Не ми хареса да нарича майка ми „групи“3.
Аз можех да говоря гадни неща за нея, но не и другите.
Не казах на Хари, че съм чула Джуд да казва на новата ни съквартирантка — Барбара от кантората й — как спала за пръв път с Уил на училищния майски бал. Барбара заяви, че й звучи романтично, но на мен ми прозвуча евтино. Мама беше възрастна и не й отиваше да говори такива неща.
Джуд се променяше. До този момент беше много сериозна и съсредоточена върху „важните неща в живота“ и аз си мислех, че спадам към тази категория. Имаше големи планове за мен — министър на нещо си, хирург, нобелов лауреат — тези неща бяха споменавани в рамките на шегата, но аз знаех, че очаква много от мен.
Нашата връзка беше „зряла“, както я наричаше тя. Това означаваше, че коментирахме всичко — политиката, новите книги и филми, които тя бе гледала, случаите от адвокатската й практика и ужасните условия, в които хората бяха принудени да живеят заради авторитарни държавни служители. Не говорехме за поп звезди или момчета. Това беше в другия ми свят. В стаята ми или на мобилния. С мама комуникирах в кухнята. Но внезапно тя изгуби интерес към мен. Беше заета със себе си, да си избръсне краката или да търси из чекмеджетата на скрина подходящи бикини към сутиена си, ровейки из тонове бельо.
3
Групи (на англ. — Groupie) е почитателка на поп или рок група, придружаваща идолите си по време на турнета и концерти. Терминът има по-широко (обикновено иронично) значение, но от средата на 60-те години той се използва почти изключително за млади жени, които активно предлагат сексуални услуги за своите идоли. — Бел.ред.