Една вечер се появи в кухнята за инспекция на новата си рокля, докато си пишех домашното.
— Какво мислиш, Ема? — попита ме тя.
— Не си ли малко възрастна, за да ходиш без сутиен, мамо? — попитах, използвайки забранената думичка „мамо“. В онзи момент я мразех. Тя изглеждаше толкова красива и преливаше от щастие, но това нямаше нищо общо с мен. — Жената в горната част на улицата, онази, която Уил харесва, никога не носи сутиени и изглежда ужасно — добавих аз.
— Ти, малка кучко — спусна се към мен Джуд. Никога не ме бе наричала така. Предполагам, че до този момент не се бе налагало. Аз също се променях.
Джуд излезе и затръшна вратата след себе си. Аз отидох до телефонната кабина в края на улицата. Беше почти осем часът и кабинката се гушеше в тъмното петно между двете улични лампи. Вътре имаше само една стара електрическа крушка, която осветяваше смърдящата на пикня и джойнт кабинка в никотиново жълта светлина. Бетонният под, изглежда, никога не изсъхваше, по ъглите имаше петна, сякаш последният, който ги беше използвал, току-що си бе вдигнал ципа и бе излязъл. Но аз обичах телефонната кабинка. Тя беше моето лично пространство. В коридора у дома имаше телефон, беше закрепен на стената, но всеки разговор изглеждаше като публична изява, която Джуд слушаше, и при желание от нейна страна се намесваше.
Подредих монетите на металния рафт под апарата и набрах номера.
Попитах бащата на Хари може ли да говоря с нея. Бях много любезна и винаги използвах глас, подходящ за разговор с възрастни. Той мразеше да я търся, докато си учи и пише домашните, но аз знаех и казвах, че я търся във връзка с учебния материал. Баща й все повтаряше, че не се сеща какво толкова имаме за разговор, след като цял ден сме били заедно в училище, но в крайна сметка отстъпваше.
Чух стъпките на Хари да кънтят по стълбата, после и гласа й — висок и сърдит:
— Татко, стига си подслушвал. Разговорите ми са лични.
Когато й казах, че Джуд ме е нарекла кучка, тя се развълнува. Обичаше да слуша за неволите на другите.
— Писна ми и от Джуд, и от Уил — въздъхнах страдалчески.
— Да… — каза тя, но знаех, че не е на същото мнение. Тя беше тайно или не толкова тайно влюбена в Уил. Все повтаряше, че бил секси.
— Хари! Та той е старец — ядосах се аз, когато ми сподели за пръв път.
Не й казах, че думата „секси“ свиваше стомаха ми на топка. Опитвах се да мразя Уил, защото объркваше живота ни, но ми харесваше, когато ми намигаше или ми се усмихваше тайно. Не можех да му устоя.
Сигналът наруши мислите ми, информира ме, че са минали още три минути от разговора и аз пъхнах останалите десет пенса в процепа, за да можем да обсъдим социалния живот на Хари.
Помня как веднъж Хари сви пет паунда от джоба на баща си, за да си купи нова блуза. Открадна, за да впечатли Малкълм Бейкър, последната й любов. Явно й се бе усмихнал в автобуса и сърцето й бе затанцувало блус в синхрон с неговото в близката младежка дискотека.
За мен любовта си оставаше нещо от страниците на тетрадките и дневника ми. На живо не се впусках в любовни или плътски приключения, защото не бях убедена в чара и външността си и не исках да нагазвам в тези води. Да, разбира се, имаше няколко невинни целувки зад младежкия клуб с получени от „Джаки“ — едно младежко списание — указания как точно се прави, но все още предпочитах да пиша за измислени копнежи и въздишки. Беше по-безопасно и без размяна на лиги.
А и имах ужасяващия пример на Хари, която наскоро се бе простила с девствеността си. Попитах я как става работата, след като ми сподели, че го е направила с един приятел на Малкълм Бейкър след коледната дискотека.
— Болеше ли?
— Нечовешки. Направо си е агония, но после става по-добре — каза ми тя, сядайки на втория етаж на двойния автобус.
Знаех, че вероятно не го е правила повече от веднъж, но си замълчах. Тя обичаше да се прави на по-възрастна и опитна приятелка.
— Агония? Ама наистина ли? Божичко, може би ще изчакам още малко. Искаш ли? — предложих й аз чипс с лук и двете преминахме гладко към други, по-ароматни теми.