Връзката й с кралската фамилия, изглежда, бе доволна, че я чува. Флора обичаше да приказва, обичаше и възможността да улови някоя клюка из коридорите на медиите. Кейт си я представи как споделя пикантни подробности за брака на еди-кой си главен редактор по време на делова среща с принц Уилям.
Тя изслуша внимателно Флора, докато се оплакваше от едно заглавие в „Сън“, понеже не било истина, после сподели, че един от младите наследници започва да се мисли за по-важен и от кралицата и с малко подтик от страна на Кейт се изпусна, че една от кралските слугини обича да попипва.
— Продава разни неща в eBay. Не е за вярване, нали? — каза Флора и раздразнението й се предаде по линията.
— Абсолютно не. И какво е откраднала? Вермеер? Не, няма как да го мушне в чантата си — каза Кейт спокойно. Не искаше да качва прекалено градуса на вълнение. — Какъв шок за всички! Кой разследва? Кога мислиш, че ще й предявят обвинение?
Тя разнищи историята докрай и преди да затвори, й благодари и обеща скоро да обядват заедно.
— Ах ти, съкровище! — възкликна триумфално, забравила, че Джо е до нея. Той, изглежда, се разтревожи.
— Извинявай, не става дума за теб. Имам подарък за чичо Тери.
Двайсет и осма глава
2 април 2012 г., понеделник
Странно, но не репортерката, а младото момче зададе въпроса, от който се страхуваше най-много. Защо мисли, че Алис е бебето от развалините. Не можеше да му го обясни рационално. Нищо не свързваше нея или бебето с Улуич. Изплаши се, че ще я зарежат, обявявайки я за фантазьорка. Но не стана така.
— Джо се учи на занаята — бе казала Кейт, когато пристигнаха. Но именно той я подложи на изпитание. Анжела бе отговорила на всички останали въпроси без запъване.
Тя засече за момент, когато Кейт й каза, че иска да знае „всичко“, това я върна обратно в онази стая в полицията, но се съвзе достатъчно бързо.
Ето това е проблемът, когато поканиш репортери в дома си. Никога не знаеш какво ще изровят. Тя реши да им каже, че навремето полицията реши да разследва нея за отвличането на детето, преди да го стори някой друг. Тогава тази версия се коментираше във вестниците и беше сигурна, че Кейт я бе прочела.
А и нямаше какво да крие.
Полицаите се отчаяха поради липсата на каквито и да било следи, това беше всичко. Понеже не откриха нещо друго, насочиха поглед към нея. Ник й каза, че ще стане така още преди да дойдат. Но никой от тях не бе готов за онова, което последва.
Обадиха се предварително и след като Ник говори с инспектора, дойде при нея и каза:
— Искат да говорят с нас, Анжи. Предполагам, че и те не знаят защо — каза той, но тя видя, че е разтревожен.
— Какво искаш да кажеш с това? — попита тя. — Имат ли нова информация? Открили ли са нещо?
— Не, скъпа — каза Ник и взе ръката й. — Инспектор Ригби каза, че иска да поговори някъде на тихо с нас.
Инспекторът дойде и доведе със себе си двама от своите хора. Докато разговаряше с Анжела и Ник в хола, онези започнаха да претърсват къщата. Инспекторът задаваше въпросите си, а Анжела седеше и мълчеше като статуя, неспособна да отговори на нито един.
— Кога за последен път видяхте Алис, госпожо Ървинг? — попита той. За пръв път я наричаше с цялото й име, а не Анжела, и Ник реагира моментално. Мина в защита. И сгреши.
— Що за въпрос е това? — попита той прекалено високо. — Вие знаете точно кога я е видяла за последен път.
— Успокойте се, господин Ървинг — каза Ригби. — Просто искаме да сме абсолютно сигурни, че не пропускаме някоя подробност. Разбирате ли, имаме само един свидетел и трябва да проверяваме всичко по два пъти.
— Един свидетел? Когато Анжела започнала да пищи, са се събрали около десетина души.
— Но това е било след като сте заявили, че бебето е откраднато, нали? — обърна се Ригби към Анжела. Тя не вдигна поглед.
— „Заявила“ е, че бебето е откраднато? Какво означава това? — извика Ник. — Бебето е изчезнало. Някой трябва да го е взел. Какво си мислите, за бога?
Анжела стисна ръката на мъжа си, за да го спре да задава въпроси, чиито отговори не искаше да чуе.
Ник я погледна за пръв път, откакто бе започнал разпитът. Тя се запита какво видя в очите й. Разплака се, но сякаш наблюдаваше реакцията си отстрани. Като минутите в болничната стая след изчезването на Алис. След пристигането на сестрите тя като че ли се откъсна от случващото се. Нарекоха го шок, но не направи добро впечатление на хората наоколо.