Тери кимна проницателно и затвори лаптопа.
— Хайде, давай.
Кейт замълча. „Накарай го да тръпне в очакване“, си каза тя и преброи до пет като водещ на телевизионно шоу, който всеки момент трябва да съобщи името на победителя.
— Бебето е Алис Ървинг. Откриха я след четиресет години. Аз ги насочих къде да търсят.
— Хайде бе! — извика Тери. Това беше най-големият му комплимент.
— Точно така — кимна Кейт.
— Ще трябва да осигурим място във вестника. Къде е майката? — попита Тери и очите му светнаха от вълнение, докато ставаше от стола и се преместваше на ръба на бюрото, докосвайки коленете на Кейт със своите. — Чакай. Говореше за някакъв проблем? — добави той, внезапно спомнил си откъде тръгна разговорът.
— Ще трябва да изчакаме до утре, иначе ще изгубя най-добрия си информатор.
Настъпи кратка пауза, после Тери изпъшка:
— Да му се не види!
Той стана от бюрото и закрачи из малкия кабинет, за да смели по-бързо информацията.
— Колко души знаят? Ченгетата и хората от лабораторията. Трябва да са поне десет. Ще изтече отнякъде. Историята е прекалено хубава, за да не изтече.
Кейт кимна. Знаеше, че той ще каже това.
Тери спря да крачи, върна се на бюрото си и я погледна делово.
— Така. Как да получим потвърждение, без да замесваме твоя човек? Пити Гордън го няма… той щеше да оправи нещата. А и не мога да го използвам. Взе парите от пенсионирането и тръгна с Маги за Коста дел Сол.
— Работя върху проблема, Тери. Според мен ключът е в Анжела. Ще отида при нея и ще я накарам да се обади на ченгето, което има информацията.
— Това е добре. Направи го, Кейт. Ти си звездният ми репортер.
Кейт се усмихна. Надяваше се усмивката да изглежда скромна, но вътре в себе си танцуваше от удоволствие.
— Благодаря, Тери. Но нека да не споменаваме пред Главния засега.
Радостта изчезна от лицето на Тери.
— Какво сега? — попита Кейт.
— Просто исках да му поднеса добра новина тази сутрин, това е.
— Ако реши, че има хубава история, а после му я отнемем, ще побеснее, нали?
— Да, да — каза Тери. — Добре, Кейт, очаквам да се обаждаш на всеки час. И запиши бекграунда, по който работехте досега с момчето чудо.
Тя стана и въздъхна в себе си, доволна, че всичко бе минало добре. Тери заобиколи бюрото си и я прегърна дружески. Кейт се изчерви от неочаквания жест. Обикновено Тери не демонстрираше чувствата си, шефовете бяха изтрили от характера му тази черта преди много години, но днес явно беше развълнуван не по-малко от нея. Тя се замоли криминалният хроникьор да не е видял прегръдката. Щеше да го раздуе из целия офис. Но после си спомни, че той и неговите раздувки вече ги няма и за пръв път бе готова да си признае, че й липсва. Знаеше какво щеше да каже той, ако беше тук: „Сваляш шефа? Защото си решила, че е време за повишение на заплатата?“.
„Да, това ще ми я качи поне с два процента. Трябва и ти да опиташ някога“, каза тя на празния стол срещу себе си.
Трийсет и седма глава
10 април 2012 г., вторник
Когато видя колата на Кейт Уотър да спира пред тях, я побиха студени тръпки. Застанала нащрек в напрегнато очакване, Анжела чу двигателя, преди да види автомобила.
„Божичко, новината е лоша. Бебето е на друга жена. Ако не беше лоша новина, нямаше да дойде дотук“, си каза тя, долепи чело до прозореца и загледана в приближаващата по алеята репортерка, зачака да я забележи. Гостенката най-после вдигна глава и тя видя как лицето й се промени. Кейт се усмихна и й махна с ръка.
— Алис ли е? Тя ли е? — извика през прозореца Анжела.
Но двойното стъкло спря вика й. Тя изтича до вратата и я отвори със замах.
— Алис ли е? — изписка тя и Кейт я поведе обратно към коридора.
— Ела, Анжела, седни — каза тя.
Изглеждаше нервна, но не беше тъжна. Какво означаваше това? Анжела се опита да прочете новината по лицето й, но не успя да фокусира сетивата си. Мимоходом забеляза, че в къщата влизат и други хора — младото момче и симпатичния фотограф от Хауард стрийт. Той стисна ръката й и каза нещо, но тя не го чу. Той и Кейт я поведоха към хола и я оставиха да седне на дивана. Стори й се, че мина ужасно много време, преди Кейт да седне до нея и да вземе ръката й.
„Новината не е добра“, помисли си отново тя.