— О, две телефонни обаждания за една седмица! Поласкана съм — казва тя. — Звучиш ми добре.
Но тя не звучи добре.
— Всичко наред ли е при теб? — питам аз, но всъщност не искам да слушам за проблемите й. Не искам да си развалям настроението.
— Да, да — отвръща тя. — Е, защо си толкова весела?
— Просто днес се чувствам отлично.
Не искам да пренебрегвам нейното настроение, но неволно се чувам да оповестявам новината, която повдигна духа ми.
— Чу ли за онова бебе, което откриха на Хауард стрийт? Идентифицирали го и се оказало, че се води изчезнало от четиресет години — казвам аз. — Алис Някоя си…
— Ървинг. Алис Ървинг — казва Джуд. — Да, казаха по новините. Изчезнала е, преди ние да се нанесем тук.
— Спомняш ли си случая? Не можах да повярвам, когато чух да го съобщават.
Звуча като някаква маниачка. Опитвам се да си поема дъх и да се успокоя.
— Нито пък аз. Направо невероятно — казва тя, но в гласа й няма еуфория. Не долавям никаква емоция.
— Значи, не е било от онова наркоманско гнездо — казвам.
— Явно не — отвръща Джуд. — Случило се е толкова отдавна, че надали ще научат истината.
— Не е така. Сега полицията разполага с нови методи и технологии. Видя ли как успяха да сравнят ДНК на бебето с това на майката след толкова много години?
— Така казват — смънква тя. — Ти защо се вълнуваш толкова от този случай, Ем?
— Не се вълнувам — отговарям. — Просто ми е интересно.
Джуд обаче явно не се интересува, защото сменя темата. Към Уил, естествено. Отново е хлътнала по него. И аз усещам как въодушевлението ми спада.
— Напоследък не съм го чувала — казва тя. — Как мислиш, да му се обадя ли аз?
— Не.
Това е грешният отговор и гласът на Джуд се изостря.
— Ще му се обадя. Не знам изобщо защо те попитах. Ти мислиш само за собствените си чувства. Имаш си съпруг, работа, колеги и приятели. А аз какво имам? Една дъщеря, която почти не виждам. Имам нужда от човек до себе си. Самотна съм, Ема.
От устата на майка ми това е огромно признание и аз се опитвам да проявя съчувствие.
— Съжалявам. Не знаех, че се чувстваш по този начин. Ще започна да ти се обаждам по-често, но изглежда, всеки наш разговор завършва с караница. Не си ли се срещала скоро със свои колеги или приятели?
— Те са заети със семействата си. Или са мъртви. Навлизам във възраст, в която на практика всеки втори около мен умира. Не знам кога ще дойде и моят ред.
— Защо? Болна ли си?
— Не, само стара. Но не се тревожи за мен.
Усещам леко раздразнение.
Тя ме манипулира. Знам го, тя също го знае, но нито една от нас не може да го спре.
— Защо не се включиш в някой клуб или вечерно училище? — питам, търсейки отчаяно начин да я извадя от мрачното й настроение.
— О, без мен — отсича Джуд. — Трябва ли тепърва да се уча да плета кошници или да танцувам в редица? Имам нужда от някого, с когото да разговарям и да се смея. Някой, който да се грижи за мен.
— Няма ли някой по-добър от Уил Бърнсайд?
— Няма. Търсих, но не намерих — казва тя. — Уил беше любовта на живота ми, ти го знаеш. Но и ти не се справяш по-добре.
— Какво трябва да означава това?
— Ами, да се омъжиш за човек, който може да ти е баща — що за клише!
Не се издигам до нейната висота. Свивам се, за да поема удара. Но това влошава още повече нещата. Джуд мрази моите мълчаливи паузи. В момента вади от гардероба всичките си минали обиди и обвинения.
— Ще свършиш като негова болногледачка — изкрещява в един момент и аз осъзнавам, че никога няма да преодолее разочарованието си от мен.
— Виж, трябва да затварям. Съжалявам, че те разстроих отново. Ще ти се обадя тия дни.
Изчаквам я да затвори, после приключвам и аз.
Четирийсет и четвърта глава
12 април 2012 г., четвъртък
Тя остана загледана в телефона, докато завършваше последното си обвинение наум. „Не трябваше да те раждам. Ти си проблем от самото начало.“
Нещата тръгнаха зле, когато Чарли се прибра от турнето. Тя застана на вратата да го поздрави с Ема на ръце.
Толкова много бе мислила за момента, когато той щеше да се върне при нея! Беше си представяла голям празник, но не стана както го бе планирала.
Мислеше си, че Чарли ще се появи с рози и годежен пръстен, но той донесе само сак с мръсни дрехи и истории за пиянски нощи. Когато протегна ръце към детето, тя не можа да му го даде. Ема беше залогът за сделката между тях, но Джуд искаше да е сигурна, че Чарли ще играе по нейните правила.