Кейт се усмихна победоносно.
— С теб трябва да сме на едни години тогава — каза тя. Всъщност беше шест години по-възрастна, но нямаше значение. — Моите най-хубави спомени също са от онова време. Помниш ли „Джаки“? Обожавах това списание, четях го всяка седмица и слагах плакатите на стената. И моделите. Не мога да повярвам, че съм носила такива дрехи. Моите деца са убедени, че си измислям.
Тони поде веднага темата.
— На шестнайсетия си рожден ден носех минипола и мрежести ръкавици като на Мадона. Мислех си, че съм ослепителна. Снимките все още трябва да са някъде тук.
— О, ще ми е приятно да ги разгледам — откликна Кейт.
— Ще го донеса — каза щастливо жената, стана и изчезна през вратата с табелка „лично“.
— Отворихте си работа — засмя се собственикът. — Дано не сте планирали и друго за деня. Тони обича спомените си.
— Аз също — каза Кейт, — и имам цялото време на света.
Тя погледна многозначително Джо и се замоли да не му доскучае много.
Тони се появи след десет минути. Ръцете й бяха пълни с дебели албуми, носеше и няколко снимки в рамки.
— Не помня кои са от партито, затова донесох всичко — каза тя. — Тези с рамките бяха в същата кутия, затова донесох и тях.
Тя ги остави на масата, изпращайки във въздуха облак прах.
— Не съм ги разглеждала отдавна — извини се тя за запуснатия им вид.
Двете жени седнаха една до друга и започнаха да прелистват страниците на албумите. Тони сочеше и се кискаше, Джо ровеше в телефона си, а Греъм полираше чашите зад бара.
— Искате ли чай, дами? — попита ги той, когато приключи. Джо вдигна поглед. — Извинявай, приятел. Чай за всички, нали?
— Да, благодаря, скъпи — каза Тони през рамо. — Той е истинско съкровище. А, ето тези. Мисля, че са от партито.
От страниците се изсипаха незакрепени снимки и картички за рожден ден. Кейт събра падналата на пода купчина и разпростря снимките из масата като ветрило.
— Това са моите хора — каза Тони, преливаща от удоволствие. — Виж, виж, всичките приличаме на кукли. Преди дискотеката отидохме в стаята ми да си сложим грим и да си направим прически. Ох, замириса ми на лак за коса и на парфюм. Това ме връща назад във времето.
Кейт изучаваше лицата.
— Коя от всичките си ти?
Тони надвеси усмивката си над центъра на снимката.
— Ето ме. Тогава бях подстригана на етажи. Всички бяхме така. Всички се мислехме за Шийна Истън. Сега ми е смешно, но тогава беше голямата работа. — Тя приглади носталгично късата си коса. — И виж грима. Тогава нанасяхме фон дьо тена с мистрия.
Кейт се засмя с глас.
— Изглеждате като от списание. Не слагахме ли от онзи руж на устните и бузите, който миришеше на дъвка и беше лепкав като лига.
— Да. Аз имах блясък за устни, който миришеше на ягода. Отвратително!
— Кои са другите? — побърза да я върне на въпроса Кейт.
— Чакай малко… Това е Джил, после Джема, Сара Б. и Сара С… За тази не съм сигурна. Доколкото си спомням, беше в нашето училище само един срок. А, това е Хари Харисън и странната й приятелка. Те бяха с една година по-малки, но Хари се познаваше с брат ми Малкълм. Беше луда по него. Всички момичета го харесваха. Горкият Малкълм. Беше прекалено красив. Хари ме умоляваше да я поканя. Мисля, че двамата излизаха известно време… После той я заряза заради Сара С. Цяло чудо е, че си спомням тези неща — минала е цяла вечност. Помня, че Хари вечно имаше неприятности в училище, но иначе беше много забавна.
Кейт записваше имената, прекъсвайки от време на време монолога на Тони, за да уточни фамилиите на момичетата и правописа.
— Не вярвам да познаваш Ан Робинсън?
— Коя, онази от телевизионния сериал ли?
— Не, онази е друга — каза Кейт. — Коя от тези живее все още тук? — попита тя по време на паузата за втора чаша чай. — С кого мога да разговарям?
— Двете Сари живеят близо до индустриалната зона, но не съм ги виждала, откакто вързаха тръбите ми.
Кейт й кимна със съчувствие. Бързото преминаване от познанство към неочаквана близост винаги я удивяваше. Беше се запознала с тази жена преди половин час и вече знаеше историята на репродуктивните й органи.
— Отне ми цяла вечност да го превъзмогна — каза Тони. — Казаха ми, че след два дни ще съм на крака, но беше много по-трудно.
— Горката — каза Кейт — отработена фраза за отдръпване на интервюирания от нежеланите спомени. — Ами Джема и Джил? — върна я отново към темата тя.