— Разбира се — каза Кейт. — И дори отивам там.
Джо бе открил Алистър Джон Соумс. Регистрацията показваше, че живее в някакъв апартамент в Пекам.
— В списъка няма госпожа Соумс, освен ако още не е дорасла за електоралния списък — каза той, докато минаваха покрай поне десетина на практика идентични заведения за пържени пилета.
Синовете на Кейт колекционираха имена на ресторанти, които предлагаха пържено пиле. Бяха започнали на шега, но вече имаха поне сто и двайсет имена в списъка си. Но поглеждайки към заведенията по тротоарите, тя реши да не споделя семейни неща с Джо.
— Като гледам, си мисля, че този Соумс не е успял да задържи парите, които някога е взимал от наемите — отбеляза тя. — Този квартал е доста беден.
„Добре. Току-виж станал по-приказлив, ако реши, че може да изкара някой паунд за това“, разсъди тя.
На адреса имаше пет избелели от времето табели с имена и над всяка от тях се виждаше звънец.
— Можеш ли да разчетеш нещо? — попита тя, взирайки се в надписите. — Виждаш ли някъде името Соумс?
По-младите очи на Джо дешифрираха надписите и Кейт заби пръст в звънеца над табела номер 4. Отговори им пълна тишина. Тя изчака малко, после звънна отново. Нищо.
— Още веднъж за късмет — каза тя, натисна продължително и силно, после направи няколко бързи удара в стил стакато, имитирайки удивителни, и добави: — Това ще събуди и мъртвец.
Чу се изскърцване и един ядосан глас изруга:
— Стига сте натискали звънеца. Кои сте вие?
— Господин Соумс? Аз съм от „Дейли Поуст“. Удобно ли е да поговорим малко?
— „Дейли Поуст“? Какво искаш?
— Пиша статия за откриването на тялото на Алис Ървинг в Улуич. На Хауард стрийт. И се нуждая от помощта ви. Господин Соумс, навремето сте били най-големият собственик в района и местните ме насочиха към вас. Казаха, че знаете всичко за всеки.
„Ласкателства, ласкателства и ако ти се стори, че не става, добави още“, казваше старият й редактор. „Ласкателството е сигурен пропуск към дома на всеки.“
— Хм. Ами, влизайте тогава — каза гласът и натисна бутона за автоматично отваряне.
Кейт влезе първа.
— Вътре сме — каза весело тя.
Соумс живееше на втория етаж. Беше отворил вратата на апартамента, стоеше от вътрешната й страна и ги чакаше. Беше тромав човек с еднодневна четина по брадата и бузите, облечен с пуловер и долнище на пижама. Разнищената връв, която служеше за колан, се поклащаше нещастно около коляното му.
— Дано да не сме ви извадили от леглото — каза Кейт.
Соумс я огледа с подозрение.
— Напоследък я карам по-бавно — отвърна той и ги поведе към хола си.
Кейт изпита усещането, че влиза в току-що обърнат наопаки и обран апартамент.
Масата беше обърната, една купа с оризов корнфлейкс бе разсипана по килима, подът бе покрит с паднали от рафта книги и случайни парчета хартия.
— Извинете ме за бъркотията. Тази сутрин имах малък инцидент — каза старецът, махайки с ръка към кочината около себе си.
Кейт изправи масата, взе купата и я сложи върху нея.
— Така е по-добре — каза тя. — Наранихте ли се?
Соумс се усмихна, доволен от вниманието й.
— Не, просто съм малко непохватен сутрин, докато се разбудя. На моите години е нормално.
— Искате ли да ви направя чай? — попита Кейт и му се усмихна.
На челото му беше изписано „Аз съм стар и самотен“ и това беше истински подарък за нея. Самотните хора обичаха да говорят.
— Каква чудесна идея! — каза той. — Бихте ли повторили името си?
— Кейт. Казвам се Кейт Уотърс, господин Соумс.
— Казвайте ми Ал — каза той и се ухили дяволито.
Стомахът на Кейт се преобърна от отвращение. „Бъди мила“, напомни си тя.
— Това е Джо Джаксън, мой колега — каза на глас.
Джо стоеше до вратата, очевидно се страхуваше, че ако пристъпи, може върху него да се стовари друга лавина от боклуци.
— Приятно ми е да се запознаем — протегна ръка Соумс.
Те си стиснаха ръцете и младият човек намери място върху страничната облегалка на един фотьойл с прокъсана тапицерия.
— Боже, доста вещи имате тук — каза той.
— Сувенири от някогашния живот. И много боклук — каза Соумс и застана до украсената с прашни орнаменти и покани за партита с позлатени ръбове от отдавнашни времена камина. Кейт забеляза, че връвта на пижамата му се разхлабва и се замоли панталонът да си остане на мястото.