— Защо не поседнем, Ал — предложи ведро тя и каза с устни на Джо да включи чайника.
— Да, разбира се. Къде искаш да седнеш, скъпа?
Той спря плъзгащата се надолу пижама и се опита да я закрепи, а Кейт отчаяно започна да търси къде да спре погледа си. Всички места за сядане бяха заети от вещи, но тя премести една купчина със списания от близкия стол и го приближи до креслото, на което явно седеше домакинът. Той се засуети около нея, пооправи това-онова, потупа я по рамото, докато й помагаше да седне, после зае собственото си място. „Джентълменът си остава джентълмен и на сто години“, помисли си с крива усмивка тя.
— Така. Искаш да си говорим за апартаментите ми на Хауард стрийт? — каза той, готов да й предаде малко от своите знания и опит.
— Да, и по-конкретно за осемдесетте — каза Кейт.
— Имах пет къщи на улицата по онова време, ако си спомням добре. И още дузина на други места. Жива империя.
— Наистина ли? Невероятно — възкликна Кейт, окуражавайки човека. — Сигурно сте имали хиляди наематели.
— Така е — засмя се Соумс и дяволчето отново се мярна в очите му. — После ги превърнах в апартаменти за даване под наем. Помня, че имаше много момичета.
— Не се и съмнявам — каза Кейт и Соумс й намигна. Беше за част от секундата, но този жест й каза много. Отново й се повдигна.
Потракването на порцелановите чаши оповести завръщането на Джо, който се появи с поднос, върху който всичко тъмнееше от стара мазнина. Кейт се опита да пие, без да докосва ръба на чашата.
Не че не беше влизала и в други много по-ужасни домове. Веднъж се наложи да прескача кучешки изпражнения, за да може да говори със собственика на дома. Имаше и една майка, която бе сервирала чай и пържено яйце на дъщеря си в тиган, оставен директно на страничната облегалка на дивана. „Други хора, друг живот“ си каза тя.
Кейт остави лепкавата чаша на пода.
— Ще изчакам да изстине — каза като извинение и мина на въпроса. — Случайно да сте запазили списъка с наематели на Хауард стрийт, господин… ъ, Ал? — попита тя. — Ще ни е от голяма полза да видим кой е живял там по времето, когато са заровили Алис. И… ще ми е много интересно да ми разкажете как сте живели по онова време. Да чуя спомените ви.
Соумс се изчерви от удоволствие.
— Щом искате, разбира се.
— Имате ли някакви снимки от онова време? С удоволствие ще ги разгледам.
— О, да — отвърна поласкан старецът. — Пазя всичко.
Кейт изпрати Джо да вземе сандвичи, а тя продължи да очарова стария мъж. Минаваше един часът и тя му предложи да приготви нещо за обяд, но в хладилника нямаше нищо, освен мухлясал пай със свинско и наполовина празна бутилка с джин.
— Не успях да отида до магазина тази сутрин — каза Соумс, а тя се запита откога не е излизал от къщи този човек.
— Никой ли не ви помага с домакинството? — попита тя.
— Момичето в апартамента на първия етаж отскача понякога да види дали съм жив — каза тъжно той. — Прекрасно момиче. С дълга красива коса и много приятна фигура.
— М-да — каза Кейт. — Но аз имах предвид чистачка или поне някой, който да пазарува.
— Не, нямам нужда от това. Добре съм. Справям се сам години наред. Откакто жена ми ме заряза.
— Сигурно си самотен — каза тя. — Имаш ли семейство, Ал?
— Да. Две деца. Момче и момиче. Но те си имат собствен живот. И свои деца. Не искат да се занимават с дъртак като мен. А и аз също предпочитам да съм независим — каза той.
На Кейт й се стори, че вижда сълзи в очите му и механично го потупа по ръката.
Той веднага хвана пръстите й и ги стисна силно, силата на хватката му я изненада.
— Имаш прекрасни очи — каза той.
— Ти също. Хайде да погледнем онези снимки.
— Те са в спалнята — каза тихо той. — Но ти и друг път си влизала в странни мъжки спални, нали?
— Не мисля — отвърна тя, следейки внимателно флирта на мъжа и преструвайки се, че чака Джо всеки момент да отвори вратата. Всичко беше прекалено в стил Лесли Филипс6, за да й харесва. Беше сигурна, че ако се наложи, ще може да отблъсне с лекота мъж на възрастта на Ал, но не й се щеше усилията й да завършат по този начин.
— Ти остани тук — каза твърдо тя. — Аз ще ги донеса.
6
Лесли Филипс — много обичан британски актьор (роден на 20 април 1924 г.), специализирал се в роли, представящи типичния англичанин. — Бел.ред.