„Всеки би постъпил така, нали?“
Когато обаче решиха да се оженят, нещата се влошиха драстично. Всъщност тя го реши и в момент на буйна страст той се съгласи.
— Време е да се установя — й каза, докато пушеха от общата цигара след любовния акт. Не беше романтичното обяснение, на което се бе надявала, но пак си беше обяснение.
Да каже на Ема беше истинско изпитание за нея. Още помнеше настъпилата в стаята тишина, когато й съобщи.
— Той ме прави щастлива — й бе казала Джуд и бе добавила наум, „Не като теб“.
Новината отприщи някаква нова сила у дъщеря й и грозното мълчание се замени със затръшване на врати и театрални мелодраматични изпълнения. Арогантното й поведение стана кресливо и предизвикателно. Ема започна да демонстрира открито враждебността си към Уил, обвиняваше го, че третира жените като вещи, че е мъжка шовинистка свиня и сумтеше неодобрително винаги, когато той влезеше в стаята.
В началото Уил приемаше обидите със смях, но Джуд виждаше, че новата Ема му действа зле. Всеки път стоеше нащрек, сякаш си имаше работа с неизбухнала бомба.
Всички се изнервиха. Тя и Уил се хванаха за гърлата, караха се шепнешком в хола, за да не ги чуе Ема. Уил започна да се губи с дни, после се появяваше сякаш нищо не се е случило. Когато я притисна да избере „аз или Ема“, тя се ужаси, но той й обясни всичко толкова ясно.
— Така ще е най-добре за Ема. Като я извадиш от обичайната й среда, й даваш възможност да порасне — каза той.
И в това имаше логика. Тя я усети, докато го слушаше. Естествено, тази, която трябваше да съобщи новината на Ема, беше тя.
— Решихме, че трябва да поживееш известно време при баба си и дядо си, Ема — й каза тя. — Всички имаме нужда да си починем. Разбираш го, нали? Не може да продължава така.
— Но това е моят дом — бе казала Ема. — Защо ме гониш от него? Това негова идея ли е?
— Не. Да, но аз съм напълно съгласна с него — бе отвърнала Джуд.
Дъщеря й се бе усмихнала с онази многозначителна усмивка и тя си бе изпуснала нервите.
— Ти си виновна за всичко — развика й се Джуд. — Ти искаш да изгониш Уил. Той предпочита да си отиде, отколкото да търпи всичко това. Няма да ти позволя да съсипеш живота ми. Ти беше огромна грешка от самото начало.
Тя помнеше ясно лицето на Ема в онзи момент. Бяло като тебешир.
Петдесет и втора глава
14 април 2012 г., събота
Хари реши да се видят на обичайното им място. Когато й звъннах, веднага разбра, че нещо се е случило, но не попита нищо. Тя знае кога да си държи езика зад зъбите. Каза само:
— Хайде да идем в парка, Ем. Да поседим там и да ми разкажеш какво става.
Трябва да я виждам по-често, но и двете сме много заети. Така си казвам за оправдание, но знам, че страня от нея, защото е част от миналото ми, а аз искам да го държа далече от настоящето. Хари се видя с Пол няколко пъти, но аз внимавах много да не остава насаме с него. Защото знае много неща, а не искам той да ги научава изневиделица.
Горката Хари, вината не е нейна и усещам, че се засяга, когато не отговарям на съобщенията й. Може би е по-почтено изцяло да я отрежа. Но не мога. В дни като днешния тя е единственият човек, когото искам да видя. Пол настоява да се обадя на Джуд. Но не мога. Не и след онова, което каза тя. Имам чувството, че отново затваря вратата зад гърба ми.
Слизам от метрото и тръгвам към малкото кафене близо до езерото в Хайд Парк, което Хари толкова обича. Тя може да дойде пеша от дома си, а за мен е истинско удоволствие да поседя на слънце.
Пол си мисли, че съм на лекар. Ще ми звънне след трийсетина минути и аз ще трябва да лъжа какво ми е казал доктор Красавец. Няма нищо. Знам какво да кажа. Репетирах в метрото.
Чувствам се добре, затова прочитам още веднъж статията на Кейт Уотърс. Втората статия. Тя е по-дълга. Има повече подробности и са включени повече хора. Те изказват мнения, предполагат какво се е случило. Но в центъра на всичко е малката Алис Ървинг. Има само една нейна снимка, толкова замъглена и стара, че е трудно да се разбере какво вижда човек. Но има снимка на майката, на Анжела Ървинг, в градината на къщата на Хауард стрийт.
Усещам как истината започва да прозира и всички ще я видят. Няма начин да си остане в тъмния ъгъл.
Посягам към телефона да се обадя на Кейт Уотърс, за да разбера кого подозира тя, но виждам Хари да върви към мен. Ще звънна по-късно.