Выбрать главу

Искам да му кажа, че никога не съм сама, но не го правя.

— Говорих онзи ден с Джуд — казва той и ме поглежда да види как ще реагирам.

— Говорил си с Джуд? — Смаяна съм и не го крия. — Защо? Тя ли ти се обади? Когато съм била навън за нещо?

— Н-не. Всъщност аз й се обадих.

— Ти си й се обадил?!? — повтарям аз.

— Тревожех се за теб — казва той. Съжалява, че я е търсил, мога да го видя в очите му. — Исках да се посъветвам с нея.

— Тя би била последният човек, от който бих поискала съвет — казвам и се питам „Какво ли му е казала?“.

Въпросът се блъска из главата ми като стар влак по железопътна линия.

— Какво ти каза?

— Нищо особено. Но ми каза, че те е разстроила, когато е заговорила за миналото. Онази неделя, когато отиде при нея за обяд. Как мислиш, права ли е?

Въздъхвам.

— Знаеш, че мразя да гледам назад, Пол. Връзката ми с нея беше много трудна.

— Да, тя ми обясни. Каза, че е трябвало да те помоли да напуснеш дома — казва той и аз разбирам, че целият разговор е бил, за да стигне до този момент. — Никога не си споменавала за това, Ем.

Отивам и сядам до него на дивана, за да не може да види добре лицето ми.

— Не обичам да говоря за това, Пол. Бяха ужасни времена. Не можеш да си представиш. Не мисля, че някога ще мога да го преодолея. Бях само на шестнайсет.

— Ох, Ема, как са могли да ти го причинят. Та ти си била още дете — казва той и стиска студената ми ръка.

Но аз заставам нащрек.

— Те? — казвам бавно.

— Джуд ми разказа за бившия си приятел Уил, който живеел с вас. Мисля, че и за него никога не си споменавала. Да криеш всичко в себе си е опасно за теб.

Сякаш може да види какво е в главата ми.

„Мога ли да му разкажа всичко? Мога ли? Ще ме намрази ли за ужасните неща, които направих? Разбира се.“

— Прав си, скъпи. Но сега знаеш всичко.

Той обръща нежно лицето ми към себе си и го хваща с две ръце.

— Знаеш, че можеш да споделиш всичко с мен, нали? — казва той.

Навеждам се и го целувам. За да му покажа, че го обичам. И да го накарам да млъкне.

Петдесет и осма глава

28 април 2012 г., събота

Кейт

Вечерта на партито Кейт тръгна за Улуич прекалено рано. Едва наближаваше седем, но тя се приготви бързо и понеже се тревожеше от острите критични забележки на синовете си по повод разцепената до средата на бедрото й дълга рокля и широкополата шапка, които бе облякла, побърза да се измъкне от дома.

Но нямаше защо да бърза. Фреди беше на кино с приятели, а Джейк си беше в стаята. Напоследък прекарваше все повече време в интернет в планиране на своето пътуване.

— Намерих един проект във Фуке — съобщи им той преди два дни.

Малкият му брат се засмя.

— Той да не е за хващане на тен? — бе казал Фреди. — Аз също мога да се включа.

Кейт си спести коментарите и продължи да реди масата.

— Ти смени местата на вилиците и ножовете, мамо — каза Фреди и ги пренареди.

— Съжалявам, мисля за какво ли не — каза тя и погледна многозначително Джейк, но той се направи, че не я вижда.

— Всъщност става дума за консервация на бреговата линия — продължи да говори на Фреди той.

— И ти какво знаеш по този въпрос? Нали следваш право?

— Държах зрелостен изпит по биология и география — отвърна Джейк — Сигурно ще е забавно.

— Поне за известно време — измърмори под носа си Кейт, но Джейк я чу и качи вечерята си горе.

Когато се върна от работа, Стив отиде да поговори с него.

— Засегнат е, че се отнасяш толкова пренебрежително към плановете му — й каза той, когато слезе при нея.

— О, я стига! Да го дундуркаме като бебе и да обличаме проблема в големи думи няма да помогне. Той е на двайсет и две и мисли само как да се търкаля по плажовете. Трябва да го предизвикаме.

Тя се радваше, че баща й не е тук, за да види как животът на любимия му внук изтича между пръстите му. Дали щеше да знае какво да му каже? „Ще се обърне в гроба, ако разбере — помисли си тя. — Съжалявам, татко.“

— Добре, Кейт, хайде да престанем за тази вечер. Съгласна? — каза Стив. — Ще слезе да гледа мача с мен.

Тя отиде да се муси в кухнята, а момчетата подвикваха весело от хола и обсъждаха футболистите. Започна да прави сос за утрешното ядене, но той излезе от тигана, направи петна навсякъде и тя изхвърли всичко в кошчето.