Тя се върна с няколко черно-бели студийни снимки.
— Олеле, тук си направо зашеметяваща! — каза Кейт, искрено впечатлена. И изведнъж замръзна.
— Замаях няколко глави — каза свенливо Барбара.
Кейт не отговори.
Не можеше да отвори уста. Гледаше снимките.
Тя беше от момичетата с мъртви очи от полароидите на Ал Соумс. Кейт разпозна дъгата на веждата, косата. Отпи нова глътка от чинцаното. Не знаеше какво да каже. Не можеше просто да изтърси откритието си. Знаеше ли Барбара за какво става дума?
Барбара продължаваше да бъбри за дните си като модел, смееше се на спомена.
— Сигурно са падали в краката ти като круши — каза Кейт в опит да поддържа непринудения разговор. — Ще ми се да ги взема за малко и да ги покажа на фотографа, с когото работя. Той ще се заинтересува. Кой беше най-известното ти завоевание, Барбара? Мик Джагър?
Госпожица Уолкър се засмя.
— Не се подигравай — каза тя. — Не бях на неговото ниво. Но ако искаш, можеш да ги вземеш.
— Къде точно си живяла по онова време? — попита Кейт.
— На номер шейсет и три. Казах ти го онзи ден. Имах стая с обща баня с друга наемателка. Беше много голяма сграда. Моята приятелка от работата, Джуд, също живееше там.
— Добре. И кой друг? Мъже не е имало? В сградата, имам предвид.
— Джуд не се занимаваше с мъже. Казваше, че носят само неприятности. Запълваше времето си с работа и с дъщеря си. Докато не се появи Уил… — Гласът на Барбара се изгуби.
— Кой? — наведе се напред Кейт.
— Уил Бърнсайд — каза жената и Кейт се стресна от горчивината в гласа й.
— Какъв човек беше този Уил? — попита Кейт. — Като те слушам, не си го харесвала много.
— Никак даже. Беше ужасен.
— Ужасен ли? В какъв смисъл?
— Не беше този, за когото се представяше. Не го харесвах. Но Джуд полудя по него. Направо полудя. Аз се преместих. Смених работата. Сложих ново начало.
— Номер шейсет и три една от сградите на Ал Соумс ли беше? — попита Кейт.
Барбара Уолкър затвори очи. Сякаш се затвори в себе си. Кейт се протегна и докосна ръката на старата жена да й напомни, че още е тук. Очите на Барбара се отвориха.
— Добре ли си, Барбара?
Госпожица Уолкър се опита да се усмихне.
— Извинявай, мила. Спомените нахлуха в главата ми. Често ме сварват неподготвена.
— Изглежда се разстрои, а? — каза Кейт.
— Така е — отвърна Барбара Уолкър и гласът й потрепери. — Хората не са такива, каквито изглеждат, моето момиче. Виждаш ги на улицата или на парти и ти приличат на нормални хора, но не са. Понякога са съвсем различни.
— Какво имаш предвид?
Допреди миг тя просто си пийваше чинцано, в следващия слушаше признание, обута в обувки с платформи. Кой казва, че журналистиката е предвидима работа? Тя чакаше.
— Просто си говоря — каза Барбара и пусна Шорти от скута си.
— Но ти се разстрои толкова много. Мисля, че говориш за конкретна личност, Барбара. Нали? Може би е по-добре да споделиш с някого.
„С мен“, каза си Кейт и стисна палци. Госпожица Уолкър затвори отново очи, но при внезапните акорди на вагнеровата „Валкирия“ ги отвори отново.
— Боже мой! — простена Кейт и зарови ръце в бездънната си чанта. — Много съжалявам. Телефонът ми.
Трябваха й шест позвънявания, за да локализира телефона си, шест повиквания, които провалиха всичките й шансове за интимен разговор с Барбара.
— Здравей, Мик — каза тя, когато най-после откри телефона си. — Малко съм заета.
Но Барбара вече носеше чашите към кухнята.
— По-добре тръгвай — каза тя, — иначе ще закъснееш за партито.
Петдесет и девета глава
28 април 2012 г., събота
Кейт откри Мик облегнат на колата й.
— Охоо, като истинска кукла си. Готова да влезе в играта — провикна се той, когато го приближи.
— Млъквай, Мик. Какво правиш тук? — каза тя.
— Изпратиха ме от вестника. Да направя снимки от събирането на стари приятелки. Не те ли предупредиха?
— Не — отвърна Кейт. — Човек да не повярва, че работим в сферата на комуникациите. Виж, не съм сигурна какво ще правиш вътре. Това е по-скоро лов в мътни води. Отивам на това парти, за да открия хора, които са били наоколо, когато са заровили Алис Ървинг. Надали ще има нещо за снимане.
— По дяволите! Днес е почивният ми ден. Никога не изясняват предварително нещата, направо те изпращат — каза Мик и запрати далече изпушения фас.