Запечатвам картинката, за да кажа на Хари, но когато излизам в общото помещение, тя е там и говори с жена, която никога не съм виждала. На нашата възраст е, но не мисля, че е от същото училище. Решавам да запазя Маз за по-късно.
Жената се оказва Кейт Уотърс. Сякаш някой ме удря в корема, когато Хари ми я представя. Чувам се да ахвам и бързам да се закашлям, за да не забележи смайването ми. Но тя ме гледа сякаш съм под светлините на прожектор. Очаквам всеки момент да ме разкрие, въпреки че не знае истинското ми име. Маската ми е толкова нескопосна, че всеки момент може да се изхлузи от лицето ми. Но Кейт Уотърс не показва, че ме е познала.
Когато споменава Алис Ървинг, се опитвам да запазя самообладание и придвижвам разговора към по-безопасна тема.
— Сигурно е интересно да си репортер — се чувам да казвам. „Боже, толкова съм прозрачна! Тя ще разбере. Сигурно вижда всичко през мен.“
Но дори и да вижда нещо, Кейт не го показва с нищо. Подхваща малката ми игричка и всъщност е доста забавна, знае всичко за Малкълм Бейкър и Сара С., въпреки че току-що се е запознала с нас. Вероятно Тони й е разказала. Интересно е, дори мога да кажа, че по нещо прилича на мен и моите книги. Неочаквано се оказваш експерт по нечий чужд живот. Понякога е опасно да си мислиш, че познаваш другия толкова добре, защото кой познава наистина другите? Може да съблечеш кожата, но няма да стигнеш до мозъка на костите му.
Шейсет и първа глава
28 април 2012 г., събота
„Боже, колко е слаба! — каза си Кейт, когато я видя. — Ще ми се и аз да мога да сваля няколко килца.“
— Ема — възкликна Хари, — не знаех, че си тук. Чаках те на масата.
— Извинявай, трябваше да отскоча набързо. Тези големи чаши минават толкова бързо през теб.
— Здравей, аз съм Кейт — намеси се тя.
— Здравей, Кейт. Не си спомням да е имало Кейт в нашия клас. Да не си от по-горния випуск? От класа на Тони? — попита Ема.
— Не, тя е репортер — намеси се Хари. — Казва се Кейт Уотърс.
— Говорих с Тони за Алис Ървинг — бебето, което намериха на Хауард стрийт — и тя ме покани на своето парти — обясни Кейт.
Жената реагира, като отклони поглед от нея.
„Крие нещо — помисли си Кейт, — но какво?“
— Сигурно е интересно да си репортер — каза след миг.
Кейт се вгледа в нея. Класическа техника за разсейване, отбеляза си наум. Очакваше коментар или въпрос във връзка с Алис Ървинг и щеше да е съвсем естествено. Алис беше най-интересното нещо, казано между трите. И онова, за което всички, които живееха или са живели тук, говореха. Това беше новината, а не че Кейт е репортер.
— Мда. Срещам се с всякакви хора и е доста интересно. А ти? С какво се занимаваш?
— Редактирам книги — каза тя.
— Ем работи върху мемоари на различни известни хора — каза Хари.
— Като гост писател ли? — попита Кейт.
— Не, писателят е друг. Аз си седя вкъщи пред компютъра и изглаждам и редактирам думите на други хора.
Кейт се усмихна.
— Аз също често правя това. — Беше малко неловко, но тя продължи с общия разговор. — Работата ти е интересна. За кого си работила напоследък?
Докато ровеше в чантата си, Ема назова няколко известни футболисти и филмовата звезда, чиито мемоари бяха на бюрото й в момента, а Кейт издаде всички необходими за случая звуци.
— Сигурно е много интересно да надникнеш зад публичното лице на човека — каза тя.
— Да, интересно, но понякога и малко плашещо — отвърна Ема.
— Плашещо?
— Ами, плашещо е да разбереш какъв е даден човек в действителност, но да пишеш за него като за друг човек, който отговаря на обществената представа. Поемаш отговорност, когато подозираш някого, например в насилие. Ти ли лъжеш в такъв случай, или той?
— Боже, наистина не ти е лесно. Някога отказвала ли си работа?
— Не, имам нужда от пари — засмя се сипкаво Ема.
— Сигурно е прекрасно да видиш всички стари муцуни тази вечер — смени бързо темата Кейт.
— Да, минаха толкова много години. Десетилетия.
— Ти вече не живееш тук, така ли?
— Ами, физически не е много далече — каза Ема, разменяйки поглед с Хари, която тъкмо излизаше от кабинката и пъхаше ризата си в панталона. — Но животът ни тръгна в различни посоки.