И наистина — защо не самия себе си? Сем познаваше своите физически качества по-добре от тези на Тина; веднага би забелязал всяко отклонение, значи няма да се стигне до психическо разстройство или нещо по-лошо. Цялата прелест на това решение е, че няма да изпита никакви угризения на съвестта, когато му се наложи да разглоби дубликата Сем Вебер. Дори обратно — продължаващото съществуване на „второ аз“ ще бъде неприятно.
Копирането на самия себе си ще му даде необходимия полезен опит върху познат материал. Идеално решение! Трябва да направи прецизни записи и ако нещо не се получи, ще знае къде точно да бъде внимателен при направата на своята Тина.
А що се отнася до оня тип с палтото, той може би изобщо не се интересува от набора. Но дори да се интересува, Сем би могъл да се възползва от съвета на хазайката и да излезе, щом оня се появи. Накратко, перспективите са съвсем блестящи!
Лю Найт се надвеси над уреда, донесен от Сем.
— В името на великия юрист Блекстоун — що за нещо е това? Прилича на машинка за косене на трева в малки саксийки.
— Това, така да се каже, е измерителен уред. Снема правилните размери на една или друга вещ и изобщо… Не мога да ви поднеса замисления от мен подарък, ако не знам някои размери. Тина, ще ви представлява ли трудност да дойдете с мен в хола?
— Не — тя подозрително погледна апарата. — А не боли ли?
— Не, съвсем не — увери я Сем. — Само искам да го запазим в тайна до вашата сватба.
При тези думи тя засия.
— Ей колега — обърна се един от младите юристи към Лю, когато двамата излязоха. — Не му позволявайте да прави това. Фактическото притежание вече гарантира деветдесет процента успех, самият Сем го каза. Той няма да ви я върне.
Лю се усмихна иронично и се наведе над папките си.
— Искам да отидете в дамската стая — обясняваше Сем на изненаданата Тина, — ще стоя отвън и ще обяснявам, че е затворена поради ремонт. Ако има някой, почакайте го да излезе. След това се съблечете.
— Съвсем ли?
Той кимна. После съвсем търпеливо, подчертавайки всеки важен детайл от бъдещата операция, Сем й обясни как да използва детския биокалибратор, как да го включи и да пусне лентата, как трябва да бъде опипан всеки квадратен сантиметър от тялото.
— Тази малка ръкохватка ще ви позволи да прокарате уреда и по гърба. Сега не е време за въпроси. Ясно ли е?
— Ясно.
Тина се върна след петнадесет минути, като изучаваше лентата с възхищение.
— Чудно нещо… Ако се вярва на апарата, съдържанието на йод в мен…
Сем бързо взе биокалибратора.
— Не му обръщайте внимание… Това е нещо като код, трябва само да ми кажете по колко броя… Ще подскачате от радост, когато видите подаръка.
— Така си мислех.
Сем се зае да изучава лентата, за да се убеди, че апаратът е използван правилно, а Тина се наведе над него.
— Нали знаете, Сем, винаги съм вярвала, че имате добър вкус. Бих искала често да ни идвате на гости, когато се оженим. Вие имате такива прелестни идеи! Лю е малко… прекалено делови, права ли съм? Разбирам, че това е необходимо за издигането му в живота и тъй нататък, но успехът още не е всичко, необходима е също и култура. Вие ще ми помогнете да запазя своите културни интереси, нали, Сем?
— Разбира се — неопределено произнесе Сем. Всичко на лентата беше наред, можеше да започва. — Ще бъда щастлив да ви помогна.
Докато чакаше асансьора, той забеляза на лицето на Тина известно объркване.
— Не се разстройвайте, Тина. Вие с Лю ще бъдете много щастливи. И моят сватбен подарък много ще ви хареса.
„Но не толкова, колкото на мен“ — помисли си той, влизайки в асансьора.
В стаята си Сем измъкна още лента и се съблече, след няколко минути записът на собствените му параметри беше готов. Добре би било естествено всичко да се обмисли по-подробно, но близостта на целта го правеше нетърпелив. Затвори вратата, набързо разтреби и нареди на кутията да се отвори.
Преди всичко вода. Тъй като в човешкия организъм има много вода, трябва да се запаси в самото начало. Пътьом той купи няколко легена, но въпреки това пълненето им от единствения кран в стаята отне доста време. Когато започна да пълни първия леген, му хрумна, че примесите във водата вероятно влияят на крайния продукт, значи трябва да се използва химически чиста вода. В инструкцията не пише нищо по този въпрос, но в противен случай би трябвало да има допълнителни указания. Няма що, налага се да преварява вода. А когато дойде ред до Тина, ще намери дестилирана. Ето още едно съображение в полза на идеята, първо да се направи подобие на Сем.
Докато чакаше водата да кипне, Сем разположи всички материали така, че да са му подръка. „Хм, съвсем не са много“ — помисли си той. Това бебе глътна много реактиви, жалко, че не се реши да го разглоби. Сега вече не важат никакви аргументи в полза запазването на двойника — двойникът Сем трябва да бъде разглобен, за да има досатъчно материали за Тина „номер две“. А може би ще бъде „номер едно“?!