— Ясно — рече старчето. — Абсолютно ясно.
Той направи крачка напред, проточи дългата си ръка и започна да разглобява Сем Вебер.
— Но слу-у-шайте-е-е — зави Сем Вебер с немощен глас, който от вик на отчаяние постепенно премина в тих неясен брътвеж.
— Не трябваше да гледате, за да не се наруши психическото ви равновесие — рече Пазителя на ценза.
Двойникът леко въздъхна, обърна гръб и започна да облича ризата си.
— Разбирате ли — продължаваше гърмящият потискащ глас, — работата не е в това, че се страхуваме да ви оставим този подарък. Въпросът е принципен. Вашата цивилизация не е подготвена за него. Вие не сте умни като нас, разберете го.
— Ами да, така е — отвърна Лъже-Вебер, пристягайки червено-синята вратовръзка на леля Меги.