След като беглият оглед убеди Сем, че нито един от предметите в неговата стая няма дори далечно сходство с рубикуларен манекен, той се почувства в правото си да не прескочи главата за манекените. Усещанията, които изпитва бащата със самодвижещите се играчки на сина си, бяха за Сем вече извървян етап; той искаше да направи повече от това, за което биха могли да мечтаят най-знаменитите биолози през следващите няколко десетилетия. А какво ли го чака занапред?
„Никога не забравяйте, че манекени се правят за една и само за една цел.“
— Няма да забравя — мислено си обеща Сем.
„Независимо дали това са манекени санитари, манекени кроячи, манекени машинописки или дори суневиарни манекени, при конструирането им трябва да се има предвид само една определена операция или един зададен процес. Ако направите манекен, способен да изпълнява повече от една операция, вие извършвате сериозно престъпление и се наказвате с публично назидание…“
„За да се направи елементарен манекен…“
Беше много трудно. Три пъти Сем разглобяваше създадените от него изроди и започваше отново. Едва в неделя по обед манекенът беше готов, по-точно — не съвсем готов. Имаше несъразмерни ръце, при това едната по-дълга от другата, глава без физиономия и туловище. Крака нямаше изобщо. Нито очи, нито уши. Манекенът лежеше на леглото и бълболеше с розовата цепка на устата си, предназначена както за приемане на храна, така и за отделянето й. Той бавно размахваше дългите си ръце, предназначени за една-единствена, още неуточнена операция.
Като го погледна, Сем реши, че понякога животът е отвратителен като помийна яма в летен ден.
Манекенът трябваше да бъде разглобен, но беше прекалено едър за малкия дезасамблатор, с който разглобяваше преди това стридите и другите си миниатюрни творения. А на големия дезасамблатор имаше яркооранжев надпис: „Да се ползва само под непосредственото наблюдение на Пазителя на ценза. Използвайте формула А-76 или направете по-малко устойчив вашия ид.“
Изразът „Формула А-76“ предизвика не повече асоциации от думичката „суневиарен“ и Сем реши, че неговият „ид“ и без това е достатъчно неустойчив, следователно ще трябва да се мине без Пазителя на ценза. Би могло да се предположи, че големият дезасамблатор действа на същите принципи, както и малкият.
Сем закрепи апарата на таблата на леглото, регулира фокуса и превключи бутона.
След пет минути манекенът се превърна в блестяща слизеста маса, която се разтече по леглото.
Проветрявайки стаята си, Сем стигна до извода, че големият дезасамблатор наистина изисква наблюдения от страна на Пазителя на ценза. Или поне на някакъв пазител. Постара се да спаси колкото може повечко части от безкракото същество, макар да се съмняваше, че ще използва отново набора „Направи човек“ в близките петдесет години. И ще стои по-далеч от големия дезасамблатор; дори да беше мушнал манекена в месомелачката и да го превърне на кайма, гледката нямаше да е толкова отвратителна.
Сем заключи вратата подире си и тръгна към бистрото, мислейки си, че трябва да си купи нови чаршафи. Тази нощ ще се наложи да спи на пода.
В понеделник сутринта Сем потъна в документите, изпратени от „Съмърсет и Джек“. При това непрекъснато усещаше върху себе си съсредоточения поглед на Лю и изумения поглед на Тина. Ех, да знаехте! — тържествуваше Сем. Впроем Тина сигурно би казала само „У-ди-ви-телно!“, а Лю Найт би изтърсил някаква просташка шега. Нещо като: „Ха-ха! Самият Франкенщайн-младши!“ Лю по-скоро би разработил някакъв метод за откопирване на съдържанието в набора „Направи човек“ и би го разпродал. Не, Сем е друг човек, той ще се заеме с по-интересни неща. В тази дяволия се крият големи възможности!
— Ей, колега — Лю приседна на крайчеца на бюрото му, — за какво ви притрябва изведнъж тази отпуска? Разбира се, човек с вашите доходи не би могъл да бъде доволен, но е под достойнството на един дипломиран адвокат да събира по къщите абонаменти…
Сем искаше да си запуши ушите, да не чува този глас като стържене на шмиргел.
— Пиша книга.
— Юридическа ли? Сем Вебер, „За банкрута“.
— Не, юношеска. „Лю Найт, полуумният неандерталец.“
— Не върви. Заглавието не е привлекателно. Трябва нещо като „Херцози, гангстери и горили“, това търси публиката! Между другото Тина ми каза за някаква уговорка относно новогодишната вечер; тя е сигурна, че няма да възразите, ако аз отида вместо вас. И на мен ми се струва, че няма да имате нищо против, но може и да се заблуждавам. Имайте предвид и факта, че вече съм поръчал маса в ресторант „Сигал“, където все пак има по-малко хора, отколкото в някое кафене.