Ако пренасянето на ерогенната дразнимост от клитора към входа на влагалището се е осъществило, то заедно с това при жените се променя и зоната, която играе водеща роля в по-късната сексуална дейност, докато при мъжете още от детството се запазва една и съща зона. В тази смяна на водещата ерогенна зона, както и във вълната на изтласкване с настъпване на половата зрялост, която като че ли отстранява инфантилната мъжественост, се крият главните причини за склонността — предимно на жените — към невроза и особено към истерия. Следователно тези условия са тясно свързани със същността на женствеността.
5. Намирането на обект
В резултат на процесите на полово съзряване се утвърждава приматът на гениталната зона и появата на ерекция на мъжкия полов член властно демонстрира новата сексуална цел — проникването в една телесна кухина, възбуждащо гениталната зона, докато в психично отношение се извършва процес на намиране на обект, подготовката за който започва от ранното детство. Когато първото сексуално удовлетворение бе свързано с приемането на храна, сексуалното влечение има сексуалния си обект в майчината гръд, т.е. извън собственото тяло. По-късно то е лишено от него, може би точно тогава, когато при детето се появява възможност да получи обща представа за лицето, на което принадлежи доставящият му удовлетворение орган. Обикновено тогава половото влечение става автоеротично и само след преминаване на латентния период първоначалното отношение отново се възстановява. Не без основание бозаенето на детето от гръдта на майката се смята за първообраз на всички любовни отношения. Намирането на обекта представлява всъщност повторна среща.156
От тази първа и най-важна от всички сексуални отношения връзка обаче и след отделянето на сексуалната дейност от приемането на храна се запазва важна част, която помага да се подготви изборът на обект, т.е. да се върне загубеното щастие. В продължение на целия латентен период детето се научава да обича другите хора, които му помагат в неговата безпомощност и задоволяват неговите потребности, следвайки образеца на сукалческото си отношение към кърмачката сякаш опитвайки се да ги продължи. Може би не всеки ще се съгласи да отъждестви нежните чувства и оценката на детето, които то проявява към своите бавачки, с половата любов. Но аз мисля, че едно по-точно психологично изследване ще докаже, че тъждествеността на тези и другите чувства не подлежи на съмнение. Общуването на детето с неговите бавачки представлява за него непрекъснат източник на сексуална възбуда и удовлетворение чрез ерогенните зони, още повече че тази бавачка — обикновено това е майката — сама изпитва към детето чувства, които произлизат от областта на нейния сексуален живот, тя го гали, целува и приспива и се отнася към него като към явно сексуален обект.157 Майката сигурно ще се изплаши, ако й обяснят, че със своите нежности тя събужда у детето сексуални влечения и подготвя бъдещата интензивност на тези влечения. Тя разглежда своите действия като проява на несексуална „чиста“ любов, тъй като старателно избягва да предизвиква в гениталиите на детето повече възбуда, отколкото е необходимо при грижите за детето. Но половото влечение, както вече ни е известно, може да се събуди не само с възбуждане на гениталната зона. Това, което ние наричаме нежност, един прекрасен ден несъмнено ще окаже своето влияние върху гениталната зона. Ако майката по-добре разбираше какво голямо значение имат влеченията за целия душевен живот, за всички етични и психични прояви, тя — дори и научила това — все пак би се чувствувала неуязвима за каквито и да било упреци по отношение на себе си. Тя изпълнява само своя дълг, когато учи детето да обича. Нали то трябва да стане добър човек с енергична сексуална потребност и да извърши в живота си всичко онова, към което тази потребност тласка човека. Прекалената родителска нежност може да стане, разбира се, вредна, тъй като ускорява половата зрялост, а също и поради това, че прави детето „разглезено“, неспособно да се откаже в по-нататъшния си живот от любовта или да се задоволява с по-малки количества любов. Един от несъмнените признаци на бъдеща невроза е, че детето е ненаситно в своето търсене на родителски ласки, а, от друга страна, именно невротичните родители, склонни в по-голямата си част към прекалена нежност, с ласките си най-много събуждат у детето предразположение към невротични заболявания. От този пример става ясно, че невротичните родители имат един още по-пряк от наследствеността път да предадат на децата своята болест.
156
Психоанализата сочи, че има два начина за намиране на обекта: първо, описаният в текста, който се извършва
157
Онези, за които това ще се стори „кощунствено“, трябва да прочетат изследванията за отношенията между майката и детето, направени от X. Елис, които почти съвпадат по смисъл с нашите (