Възникващата при избора на обекта задача се състои в това да се уцели противоположният пол. Тя, както се знае, се решава не без известно налучкване. Първите стремежи след настъпване на полова зрялост, често без особена вреда, са насочени по лъжлив път. Десоар165 правилно обръща внимание на закономерността на мечтателната дружба на юношите и младите момичета с лица от същия пол и възраст. Най-голямата сила, която пречи на инверсията на сексуалния обект да стане перманентна, несъмнено е онази притегателна сила, която оказват един върху друг противоположните полови признаци. За обяснението на тази сила нашето изложение не може да посочи нищо.166 Но сам по себе си този фактор не е достатъчен, за да изключи възможността от инверсия. Към него се присъединяват и други моменти. Преди всичко сдържащият авторитет на обществото. Там, където инверсията не се разглежда като престъпление, може да се убедим, че тя напълно съответствува на сексуалните наклонности на много индивиди. Можем да допуснем по-нататък, че детските спомени на мъжа за нежността на майката и другите жени, на чиито грижи той е бил оставен в детството, енергично съдействуват за насочването на неговия избор към лица от женски пол, докато изпитаната от страна на бащата в детството сексуална заплаха и съперничеството с него го отблъскват от същия пол. Но двата момента обаче са в сила и при момичето, чиято сексуална дейност се намира под опеката на майката. По такъв начин се създава враждебно отношение към собствения пол, което оказва решително влияние върху избора на обекта в смисъла, който се приема за нормален. Възпитанието на момчетата от мъже (от робите в древния свят) явно е помагало за развитието на хомосексуализма. Малко по-ясна става фреквентността на инверсиите сред съвременните благородници благодарение на услугите на мъжката прислуга и по-малките грижи от страна на майката. При някои истерици се получава така, че поради липсата в ранното детство на един от родителите (смърт, развод, отчуждение), при което останалият родител привлича към себе си любовта на детето, се създават условия, предопределящи пола на избирания по-късно за сексуален обект човек, а заедно с това и възможността за трайна инверсия.
Сега му е времето е да се опитам да резюмирам изложеното по-горе. Тръгнахме от отклоненията на половия нагон от неговия обект и цели и се сблъскахме с въпроса, дали тези отклонения се появяват вследствие на вродено предразположение, или възникват в резултат на житейски влияния. Отговорът на този въпрос идва от нашето виждане за проявите на половия нагон при психоневротиците, една многочислена и близка до здравите хора група, и това виждане се основава на резултатите от психоаналитичното изследване. По такъв начин открихме, че при тези лица склонността към перверзии може да се докаже като несъзнавана сила, която се проявява при образуването на симптомите. Успяхме да формулираме извода, че неврозата представлява нещо като негатив на перверзията. Поради известното ни сега голямо разпространение на склонностите към перверзия ние сме принудени да приемем становището, че предразположението към перверзии е общото първично предразположение на половия нагон у човека, от което в периода на полово съзряване под влиянието на органичните изменения и психичните задръжки се развива нормалното сексуално поведение. Надяваме се, че ще можем да докажем съществуването на това първично предразположение в детската възраст. Сред силите, които определят границите на насоченост на сексуалния нагон, ние подчертаваме срама, отвращението, състраданието и социалните конструкции на морала и авторитета. По такъв начин във всяко фиксирано отклонение от нормалния сексуален живот би трябвало да видим задръжка в развитието и инфантилизъм. Значението на изменчивостта на първичното предразположение би трябвало да бъде изтъкнато на преден план, а между нея и жизнените влияния би трябвало да допуснем отношения на кооперация, а не на противопоставяне. От друга страна, тъй като първичното предразположение би трябвало да бъде комплексно, то самото полово влечение ни изглеждаше като нещо, което се състои от много фактори, които при перверзиите като че ли се разпадат на своите компоненти. По такъв начин перверзиите ни изглеждаха, от една страна, като задръжки, а от друга — като дисоциации на нормалното развитие. Двата възгледа се сляха в предположението, че половото влечение на възрастния човек се образува благодарение на съединяването на многото стремежи в детския период в едно единство, в един стремеж с една-единствена цел.
165
Max Dessoir. Zur Psychologie der
166
Тук е мястото да посочим един в много отношения фантастичен, но изключително остроумен труд на Ференци (