Наследствените условия на позитивно извратените не са толкова добре известни, защото такива хора умеят да се предпазват от даване на сведения. Все пак имам основание да смятам, че при перверзиите действува същият фактор, както и при неврозите. Често в едни и същи семейства се откриват перверзии и психоневрози, и то разпределени между различните полове така, че мъжките представители на семейството, или някои от тях, са позитивно перверзни, а женските — съобразно със склонността на техния пол към изтласкване — негативно перверзни, истерични, което е добро доказателство за установената от нас съществена връзка между двете заболявания.
Не бива да се придържаме към мнението, че само зачатъците на различните компоненти на сексуалната конституция определят формите на сексуален живот. Съществува обусловеност и от други причини и по-нататъшните възможности възникват в зависимост от съдбата, която имат сексуалните ориентации, произлизащи от отделните източници. Тази по-нататъшна преработка е очевидно окончателно определящият фактор, докато, съдейки по описанието, еднаквата конституция може да доведе до три различни крайни изхода.
[1] Ако всички вродени предразположености се запазят в тяхната относителна взаимовръзка, която се приема, за нормална, и се затвърдят с настъпване на зрелостта, то крайният резултат може да бъде само перверзен сексуален живот. Анализът на такива ненормални конституционални предразположения все още не е достатъчно разработен, но все пак са ни известни случаи, които лесно се обясняват с подобни предразположения. За цял ред фиксационни перверзии например авторите смятат, че необходимо условие за тях е вродената слабост на сексуалното влечение. В такава форма това положение ми се струва неправилно, но то придобива смисъл, ако се има предвид конституционалната слабост на единия фактор на сексуалното влечение — гениталната зона, която впоследствие поема върху себе си функцията за обединяване на отделните сексуални действия с цел продължаване на рода. В такъв случай това необходимо с настъпването на пубертета обединяване става невъзможно и най-силният от останалите компоненти ще прояви своята дейност като перверзия.169
[2] Друг е крайният резултат, когато в процеса на развитие някои от свръхсилно заложените компоненти стават обект на изтласкване, за който трябва да кажем, че не е идентичен с прекратяването. При това съответните възбуди се причиняват както обикновено, но различни психични пречки не им позволяват да постигнат своята цел и те биват изтласквани по други пътища, докато се проявят като болестни симптоми. Резултатът тук може да бъде приблизително нормален сексуален живот — в повечето случаи ограничен, но допълнен с психоневротично заболяване. Точно тези случаи са ни добре известни благодарение на психоаналитичното изследване на невротици. Сексуалният живот на такива лица е започнал така, както и животът на инвертираните, значителна част от детството им е изпълнено с тяхната извратена сексуална дейност, която понякога продължава дълго след периода на половото съзряване, после по вътрешни причини — в повечето случаи още преди настъпване на половата зрелост, а понякога дори доста по-късно — настъпва обрат в изтласкването и от този момент вместо перверзията се появява неврозата, въпреки че старите стремежи не изчезват. Идва ни наум поговорката: „Блудница на младини, моралистка на старини“, само че тук младостта преминава много бързо. Тази замяна на перверзията с невроза в живота на даденото лице трябва също както споменатото по-горе разпределяне на перверзиите и неврозата между отделни лица от едно и също семейство да бъде съпоставена със схващането, че неврозата е негативът на перверзията.
[3] Третият изход при ненормално конституционално предразположение става възможен благодарение на процеса на сублимиране, при което пред изключително силната възбуда, произлизаща от отделните източници на сексуалността, се открива изход и приложение в други области, така че от опасното само по себе си предразположение се стига до значително повишаване на психичната работоспособност. Тук може да бъде открит един от източниците на художественото творчество и в зависимост от това, дали сублимацията е пълна или непълна, анализът на характера на високонадарените, особено на притежаващите художествени заложби лица ще установи наличието на работоспособност, перверзия и невроза, смесени в различни пропорции. Разновидност на сублимацията е може би потискането чрез реактивни образувания, което, както вече установихме, започва още в латентния период от развитието на детето, за да продължи при благоприятни обстоятелства през целия живот. Това, което наричаме характер на човека, е изградено в значителна степен от материала на сексуалните подбуди и се състои от фиксирани още в детството нагони, от придобити чрез сублимиране конструкции и от такива конструкции, които са предназначени да потискат ефективно перверзните, осъзнати като неприложими мотиви.170 По този начин общото перверзно сексуално предразположение от периода на детството може да бъде оценено като източник на редица наши добродетели, доколкото чрез реактивни образувания дава тласък за тяхното изработване.171
169
При това често се вижда, че с настъпването на полова зрялост отначало възниква нормална сексуална ориентация, която обаче впоследствие, благодарение на своята вътрешна слабост, търпи крушение още при първите външни препятствия и се сменя с регресия към първоначалната фиксация.
170
При някои черти на характера бе установена дори връзка с определен ерогенен компонент. Така инатът, пестеливостта и любовта към реда произхождат от аналната еротика. Честолюбието се обуславя от силно уретрално-еротично предразположение.
171
Такъв познавач на човешката природа като Емил Зола описва в „Радостта да живееш“ момиче, което с весело себеотрицание отдава безвъзмездно в полза на любимите си хора всичко, което има и за което би могло да претендира — имущество и надежди, без да очаква награда от тяхна страна. В детството си това момиче се е намирало под властта на ненаситната потребност от нежност, която в случай че е пренебрегнато заради друго дете, се превръща в жестокост.