Ако сравним освобождаването от сексуалните продукти с поривите на изтласкване и сублимиране, ще установим, че последните два процеса, чиито вътрешни условия ни са напълно неизвестни, далеч не отстъпват на всички други влияния по значението си. Който отнася изтласкването и сублимацията към конституционалните предразположения, разглеждайки ги като жизнени прояви на тези предразположения, той има право да твърди, че окончателната форма на сексуалния живот е преди всичко резултат от вродената конституция. Но проницателният човек няма да оспори, че в тази съвкупност от фактори остава място и за модифициращите влияния на случайно преживяното в детството, а и по-късно. Съвсем не е лесно да оценим правилно влиянието на конституционалните и случайните фактори и тяхното взаимоотношение. Теорията винаги е склонна да надцени значението на първите. Терапевтичната практика подчертава значението на последните. Никога не бива да забравяме, че между двата типа фактори съществува взаимовръзка, а не взаимоизключване. Конституционалният фактор винаги трябва да чака преживяване, което да способствува за неговата проява. Случайният момент се нуждае от поддръжка от страна на конституцията, за да окаже определено въздействие. За повечето от случаите можем да си представим така наречения „допълнителен ред“, в който понижаващата се интензивност на единия фактор се балансира от повишаващата се интензивност на другия, но няма никакво основание да се отрича съществуването на екстремални случаи в краищата на реда.
Ако отредим на преживяванията от ранното детство доминиращо положение сред случайните моменти, то това още повече ще съответствува на психоаналитичното изследване. В такъв случай етиологичният ред се разлага на още два, единият от които може да се нарече диспозиционален (dispositionelle), а другият — дефинитивен (definitive). В първия ред конституцията и случайните преживявания от детството действуват съвместно в същата степен, в която във втория — предразположението и травматичните преживявания. Всички нарушаващи сексуалното развитие моменти проявяват своето действие по такъв начин, че предизвикват регресия, връщане към предишната фаза.
Тук ние продължаваме да осъществяваме поставената задача — да изброим всички известни ни фактори, които имат влияние върху сексуалното развитие, било то като действуващи сили, или само като техни проявления.
Такъв фактор е и спонтанната сексуална преждевременна зрялост, която несъмнено може да се докаже най-малкото в етиологията на неврозите, въпреки че сама по себе си тя, както и другите фактори, е недостатъчна за предизвикване на невроза. Тя се изразява в нарушаване, съкращаване или прекратяване на инфантилния латентен период и става причина за заболявания, предизвиквайки сексуални прояви, които, от една страна, благодарение на отсъствието на сексуални задръжки, а от друга — вследствие на недоразвита генитална система, могат да носят характера само на перверзии. Тези перверзни наклонности могат да си останат такива или след настъпилото изтласкване да станат движеща сила на невротичните симптоми. Във всеки случай преждевременното сексуално развитие затруднява реализирането на желаната по-нататък възможност за овладяване на сексуалния стремеж от страна на висшите душевни инстанции и повишава натрапчивия характер, който и без това придобиват психичните представители на влечението. Често ранната сексуална зрялост върви паралелно с преждевременното интелектуално развитие. Като такава тя се среща в историята на детството при най-значителните и способни индивиди. Тогава тя явно не действува така патогенно, както в онези случаи, когато се появява изолирано.