Ханс: „С моето popo.“
Тук той отговаря, без да осъзнава вината си, но за сметка на това придобива „кастрационен комплекс“, който толкова често може да бъде открит при анализа на невротици, колкото и да протестират против това. За значението на този елемент в историята на развитието на детето би могло да се кажат много съществени неща. Кастрационният комплекс е оставил ред забележими следи в митологията (и не само в гръцката). Вече говорих за неговата роля в „Тълкуване на сънищата“ и в други свои трудове.
Почти на същата възраст (три години и половина) той възбудено и радостно вика: „Видях Wiwimacher-а на лъва.“
По-голямата част от значението, което имат животните в митовете и приказките, вероятно трябва да се припише на откровеността, с която те демонстрират пред любознателния младенец своите полови органи и сексуалните им функции. Сексуалното любопитство на нашия Ханс не познава съмнението, но то го прави изследовател и му дава възможност за правилно познание.
На три години и девет месеца той вижда на гарата как от локомотива изтича вода. „Локомотивът прави wiwi. А къде е неговият Wiwimacher?“
След минута той дълбокомислено добавя: „Кучетата и конете имат Wiwimacher, а масата и столът нямат.“ По такъв начин той установява съществен признак за различаването на одушевеното от неодушевеното.
Любознателността и сексуалното любопитство явно са тясно свързани помежду си. Любопитството на Ханс е насочено предимно към родителите му.
Ханс, на три години и девет месеца: „Татко, ти имаш ли Wiwimacher?“
Бащата: „Да, разбира се.“
Ханс: „Но аз никога не съм го виждал, когато се събличаш.“
Друг път той напрегнато наблюдава майка си, която се съблича преди лягане. Тя го пита: „Какво гледаш така?“
Ханс: „Гледам само дали имаш Wiwimacher.“
Майката: „Разбира се. Не знаеш ли това?“
Ханс: „Не, мислех си, че след като си голяма, то и твоят Wiwimacher е като на коня.“
Да отбележим това очакване на малкия Ханс. По-късно то ще добие своето значение.
Едно голямо събитие в живота на Ханс — раждането на малката му сестра Анна — се случва, когато Ханс е точно на три години и половина (април 1903 — октомври 1906 година). Неговото поведение непосредствено е отбелязано от бащата: „В 5 часа сутринта, когато започват болките, леглото на Ханс е пренесено в съседната стая. Тук той в 7 часа се събужда, чува женски стонове и пита: «Защо кашля мама?» и след кратка пауза добавя: «Днес сигурно ще дойде щъркелът.»
Разбира се, в последните дни често му казваха, че щъркелът ще донесе момиченце или момченце и той съвсем правилно асоциира необикновените стонове с идването на щъркела.
По-късно го отвеждат в кухнята. В антрето той вижда чантата на лекаря и пита: «Какво е това?» Отговарят му: «Чанта.» Тогава той убедено заявява: «Днес ще дойде щъркелът.» След раждането акушерката влиза в кухнята и поръчва чай. Ханс обръща внимание на това и казва: «Аха, когато мама кашля, й дават чай.» После го викат в стаята, той не гледа към майка си, а към съдовете с окървавена вода и с известно смущение казва: «А от моя Wiwimacher никога не тече кръв.»
Всичко в неговите забележки показва, че той прави връзка между необичайните неща в обкръжаващата го обстановка и идването на щъркела. На всичко гледа с усилено внимание и с гримаса на недоверие. Без съмнение у него здраво се вкоренява първото недоверие по отношение на щъркела.
Ханс се отнася доста ревниво към новодошлата и когато я хвалят, казват, че е красива и т.н., той веднага произнася презрителната забележка: «Затова пък няма зъби».31 Работата е там, че когато за първи път я видя, той беше поразен, че момиченцето не говори, и обясняваше това с факта, че няма зъби. От само себе си се разбира, че през първите дни на него му обръщаха по-малко внимание и той се разболя от ангина. В трескаво състояние той казваше: «Не искам никаква сестричка!»
Приблизително след половин година неговата ревност премина и той станал нежен, но уверен в своето превъзходство като брат.32
Малко по-късно (след седмица) Ханс гледа как къпят сестричката му и отбелязва: «А нейният Wiwimacher е още малък — и като че ли за да я утеши, добавя: — Е, когато тя порасне, ще стане по-голям.»33
31
Отново типично поведение. Друг брат, по-възрастен само с две години, при аналогични обстоятелства им викал през сълзи: «Твърде е малка, твърде е малка.»
32
Друго момче, по-голямо, казва при появяването на бял свят на братчето си: «Нека щъркелът си го вземе обратно.»
33
Към подобно умозаключение със същите изрази достигат други две момчета, когато с любопитство за първи път разглеждат корема на своята малка сестричка. Може да се изпадне в ужас по повод на тази ранна извратеност на детския интелект. Защо тези млади изследователи не констатират онова, което виждат, а именно: няма никакъв
За реабилитация на нашия малък Ханс ще прибавим и още нещо. Собствено казано, той постъпва не по-зле от философа от школата на Вундт, който смята, че съзнанието е винаги присъствуващ признак на психичния живот, подобно на това, както Ханс мисли, че