Сексуалната възбуда, предизвикана от нежността на майката, навярно е причината за нервното разстройство, но не съм в състояние да посоча предизвикалия го повод. Страхът, че на улицата ще го ухапе кон, може би е свързан с това, че някъде той е бил уплашен от голям пенис. Както знаете, той вече по-рано беше забелязал големия пенис на коня и стигна до заключението, че понеже майка му е голяма, трябва да има Wiwimacher като на коня.
Не зная откъде да започна, за да извлека полезното от тези предположения. Може би някъде е видял ексхибиционист? Или всичко това е свързано само с майката?
Доста ни е неприятно, че той вече започва да ни поставя пред неразрешими загадки.
Ако не се смята страхът да излезе на улицата и лошото настроение вечерно време, Ханс си е все същото весело и будно дете.“
Засега ще оставим настрана и напълно обяснимата тревога на бащата, и неговите първи опити за обяснение и ще се опитаме да анализираме първо материала. Задачата ни съвсем не е веднага „да разберем“ болестта. Това може да ни се удаде едва по-късно, когато съберем достатъчно впечатления за нея. Засега ще оставим настрана и нашето особено мнение и с еднакво внимание ще се отнесем към всички данни от наблюденията.
Първите сведения, които се отнасят към първите дни на януари 1908 година, гласят следното:
„Ханс (на четири години и девет месеца) влиза сутринта с плач при майка си и на въпроса защо плаче, отговаря: «Когато спях, си мислех, че си си отишла и че аз нямам мама, която да ме гали.»“
И така — страшно съновидение. Нещо подобно вече забелязах през лятото в Гмунден. Вечер в леглото през по-голямата част от времето той беше нежно настроен и веднъж се изрази приблизително по следния начин: „А ако нямам мама, ако ти си отидеш“ или нещо подобно, не мога да си спомня. Когато изпадаше в такова елегично настроение, майка му го взимаше в леглото си.
Някъде около 5 януари Ханс дойде при майка си в леглото и й разказа следното: „Знаеш ли, че леля М. каза: «А той има хубаво птиченце.»37“
(Леля М. беше отседнала преди четири седмици у нас. Веднъж по време на къпането на момчето тя наистина казала тихо гореспоменатите думи на жена ми. Ханс ги чул и се опитал да ги използува.)
На 7 януари той отива както обикновено с бавачката в градската градина. На улицата започва да плаче и настоява да го отведат у дома, защото иска мама да го погали. Вкъщи на въпроса защо е искал да се върне и е плакал, той не дава никакъв отговор. До вечерта той, както обикновено, е весел, вечерта явно започва да се тревожи, плаче и по никакъв начин не може да се откъсне от майката, иска отново да го „галят“. После се развеселява и през нощта спи спокойно.
На 8 януари жена ми иска сама да излезе на разходка с него, за да разбере какво става с него, и то именно в Шьонебрун, където той ходи с удоволствие. Ханс отново започва да плаче, не иска да се отдели от майка си, страхува се. Накрая все пак тръгва, но на улицата го обзема страх. След връщането от Шьонебрун Ханс заявява на майка си след дълго упорство: „Страхувах се, че ще ме ухапе кон.“ (Наистина в Шьонебрун той се вълнувал, когато виждал кон.) Вечерта отново се повтаря пристъпът от предишната вечер, по време на който той търсеше ласките на майка си. Успокояват го. През сълзи той казва: „Зная, че утре отново трябва да изляза на разходка“ и по-късно: „Конят ще влезе в стаята.“
Същия ден майка му го пита: „Може би ти пипаш с ръка своя Wiwimacher?“. На това той отговаря следното: „Да, всяка вечер, когато съм в леглото“. На следващия ден, 9-и януари, преди следобедния сън го предупреждават да не пипа с ръка своя Wiwimacher. Когато се събужда, на съответния въпрос той отговаря, че все пак е държал там ръката си за малко.
Всичко това може да бъде начало на страх или на фобия. Виждаме, че имаме достатъчно основание да ги отделим една от друга. В общи линии ни се струва, че имаме достатъчно материал за ориентация и няма друг по-благоприятен за разбиране момент от този за съжаление обикновено пропускан или премълчаван начален стадий. Разстройството започва с тревожно-нежните мисли и продължава със страшния сън. Съдържанието му визира възможността да загуби майка си и да не бъде гален от нея. И така, нежността към майката би трябвало да бъде ненормално повишена. Това е основният феномен на болезненото състояние. Да си спомним и двата опита за прелъстяване, които Ханс е предприемал по отношение на майката. Първият от тях е станал през лятото, вторият — непосредствено преди появата на страха от улицата и е представлявал просто „реклама“ на неговия полов орган. Тази повишена нежност към майката се превръща в страх, или както ние казваме, тя се подлага на изтласкване. Още не знаем откъде идва подтикът за изтласкването. Може би роля тук играе интензивността на възбуждането, което не е по силите на едно дете, може би взимат участие и други сили, които още не познаваме.
37