Обяснението, което неотдавна Ханс получава по повод отсъствието на Wiwimacher при жените, е можело само да разклати доверието му в себе си и да пробуди кастрационния комплекс. Той протестира срещу него и това съобщение няма лечебен ефект: след като наистина има живи същества, които нямат никакъв Wiwimacher, тогава вече няма нищо невероятно в това, че и на него могат да му отнемат неговия Wiwimacher, като по такъв начин го направят жена.43
„През нощта срещу 28-и Ханс неочаквано за нас става в тъмното и идва в леглото ни. Неговата стая е разделена от нашата с кабинет. Питаме го защо е дошъл, дали се е страхувал от нещо. Той казва: «Не, ще ви кажа утре», а после заспива в леглото ни и едва след това го отнасяме в неговото креватче.
На следващата сутрин аз започвам да го разпитвам, за да разбера защо е дошъл през нощта при нас. След известна съпротива се повежда следният диалог, който веднага стенографирам:
Той: «През нощта в стаята имаше един голям и един малък смачкан жираф, и големият започна да вика, защото аз му взех смачкания. После той престана да вика и аз седнах върху смачкания жираф.»
Аз, учудено: «Какво? Смачкан жираф? Нима това е истина?»
Той: «Да.» Бързо носи хартия, смачква я бързо и ми казва: «Ето така беше смачкан.»
Аз: «И ти седна върху смачкания жираф? Как?» Отново ми показва и сяда на земята.
Аз: «Защо дойде в нашата стая?»
Той: «Не зная.»
Аз: «Страх ли те беше?»
Той: «Не, като че ли не.»
Аз: «Сънувал си жирафи?»
Той: «Не, не съм сънувал. Това си го мислех, всичко това си го мислех, бях се събудил преди това.»
Аз: «Какво трябва да означава това: смачкан жираф? Ти сам знаеш, че жирафът не може да се смачка като парче хартия.»
Той: «Зная това. Така си мислех. Той дори не съществува истински.44 Смачканият жираф лежеше на пода, а аз го взех при себе си, взех го с ръце.»
Аз: «Какво, нима такъв голям жираф може да бъде взет с ръце?»
Той: «Взех с ръце смачкания.»
Аз: «А къде беше през това време големият?»
Той: «Големият стоеше по-далеч, настрани.»
Аз: «А ти какво направи със смачкания?»
Той: «Аз мъничко го подържах в ръце, докато големият престана да вика, а после седнах върху него.»
Аз: «А големият защо викаше?»
Той: «Защото му взех малкия.» Забелязва, че записвам всичко и пита: «Защо записваш всичко?»
Аз: «Защото ще изпратя това на един професор, който ще премахне твоята глупост.»
Той: «Аха, но ти записа и това, че мама си е свалила ризата, и това ли ще дадеш на професора?»
Аз: «Да, и можеш да ми повярваш, че той няма да разбере как така може да се смачка един жираф.»
Той: «А ти му кажи, че аз самият не зная, и тогава той няма да пита, а когато попита какво е това смачкан жираф, нека ни пише и ние ще му отговорим или ще му напишем още сега, че аз самият не зная.»
Аз: «Защо дойде при нас през нощта?»
Той: «Не зная.»
Аз: «Кажи ми бързо, за какво мислиш сега?»
Той (с хумор): «За малинов сок.»
Аз: «Още за какво?»
Той: «За истинска пушка за убиване.»45
Аз: «Това не ти се е присънило?»
Той: «Вероятно не, не, зная го определено.»
Той продължава да разказва: «Мама толкова дълго ме моли, че аз й казах защо съм дошъл през нощта. А не исках да го казвам, защото ме беше срам от нея.»
Аз: «Защо?»
Той: «Не зная.»
Всъщност жена ми го разпитва цяла сутрин, докато той не й разказа историята с жирафите.
Същия ден се намира и решението на историята с жирафите.
Големият жираф съм аз (голям пенис — дълга шия), смачканият жираф — жена ми (нейните полови органи), и всичко това е резултат от моите обяснения.
Жираф: вж. екскурзията до Шьонебрун.
Освен това изображенията на жираф и на слон са закачени над леглото му.
Всичко това е репродукция на сцената, която се повтаря почти всяка сутрин. Ханс идва при нас и жена ми не може да се сдържи да не го вземе за няколко минути при себе си в леглото. Тогава аз обикновено започвам да я убеждавам да не прави това («големият жираф викаше, защото му отнех смачкания»), а тя ядосано ми отговаря, че това е безсмислено, че една минута няма да има никакви последствия и т.н. След това Ханс остава при нея за малко («тогава големият жираф престана да вика и аз седнах върху смачкания»).
43
Не мога толкова дълго да прекъсвам изложението, за да покажа колко много типични неща има в този несъзнаван ход на мислите, който приписвам на малкия Ханс. Кастрационният комплекс е най-дълбокият несъзнаван корен на антисемитизма, защото още в люлката момчето чува, че на евреите им режат нещо — той смята, че това е парченце от пениса, и това му дава право да се отнася с презрение към евреите. И съзнанието за превъзходство над жените има своите несъзнавани корени. Вайнингер, този талантлив и сексуално болен млад философ, който след своята удивителна книга „Пол и характер“ слага край на живота си със самоубийство, в една от главите, привлякла вниманието към себе си, обсипва евреите и жените с еднаква злоба и ругатни: Като невротик Вайнингер изцяло се е намирал под влияние на инфантилните комплекси, отношението му към кастрационния комплекс о обагрено с презрението към жените и евреите.
45
Бащата, чувствувайки своята безпомощност, се опитва да употреби класическия метод на психоанализата.
Това малко му помага, но получените данни могат все пак да имат дълбок смисъл в светлината на по-нататъшните открития.