Професорът знае само че тази предполагаема игра на Ханс и натоварените коли би трябвало да имат символично значение, което замества отношението към друго желание, все още неизказано. Но това желание би могло да бъде конструирано и сега, колкото и смело да ни се струва това.
„След обяд ние отново излизаме и на връщане аз питам Ханс: «Всъщност от какви коне се страхуваш?»
Ханс: «От всички.»
Аз: «Това не е вярно.»
Ханс: «Най-много се страхувам от коне, които имат нещо на устата.»
Аз: «За какво говориш? За желязото, което носят в устата си ли?»
Ханс: «Не, те имат нещо черно на устата» (покрива устата си с ръка).
Аз: «Може би мустаци?»
Ханс (смее се): «О, не!»
Аз: «Всички коне ли го имат?»
Ханс: «Не, само някои.»
Аз: «Какво имат те на устата?»
Ханс: «Нещо черно» (мисля, че всъщност това е ремъкът, който слагат напреко на главата на товарните коне). «Страхувам се също така най-много от мебелните фургони.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Мисля си, че когато товарните коне теглят тежък фургон, те могат да паднат.»
Аз: «Значи не се страхуваш от малките коли.»
Ханс: «Не, от малки и пощенски коли не се страхувам. Също така най-много се страхувам, когато минава омнибусът.»
Аз: «Защо? Защото е голям ли?»
Ханс: «Не, защото веднъж конят на такъв омнибус падна.»
Аз: «Кога?»
Ханс: «Веднъж, когато отивах с мама, въпреки моята глупост — когато купих жилетка.»
(Майка му после потвърждава казаното.)
Аз: «Какво си помисли, когато конят падна?»
Ханс: «Че сега винаги ще бъде така — всички коне на омнибусите ще падат.»
Аз: «На всеки омнибус ли?»
Ханс: «Да, и на мебелните фургони. На мебелните не толкова често.»
Аз: «Тогава твоята глупост имаше ли я?»
Ханс: «Не, тя се появи по-късно. Когато конят в мебелния фургон падна, аз толкова много се уплаших! После, когато тръгнах, се сдобих с глупостта си.»
Аз: «Но нали глупостта се състоеше в това, че ти си мислеше, че ще те ухапе кон. А сега се оказва, че си се страхувал конят да не падне?»
Ханс: «Ще падне и ще ме ухапе.»48
Аз: «Защо толкова се уплаши?»
Ханс: «Защото конят правеше с краката така (ляга на земята и започва да се търкаля). Уплаших се, защото вдигаше шум с краката си.»
Аз: «Къде ходихте тогава с мама?»
Ханс: «Отначало на пързалката, после в кафенето, после купихме жилетката, после в сладкарницата, а вечерта се върнахме у дома през парка.»
(Жена ми потвърждава всичко това, а също и факта, че страхът се е появил непосредствено след това.)
Аз: «Конят умря ли, след като падна?»
Ханс: «Да.»
Аз: «Откъде знаеш?»
Ханс: «Защото аз го видях (смее се). Не, той изобщо не умря.»
Аз: «Може би ти си си мислел, че е умрял?»
Ханс: «Не, вероятно не, казах го само на шега.» (Изразът на лицето му е сериозен.)
Тъй като вече е уморен, аз го оставям на спокойствие. Той успява също да ми разкаже, че отначало се е страхувал от коне, впрегнати в омнибуси, а после от всякакви коне и едва съвсем отскоро — от коне, впрегнати в мебелни фургони.
По обратния път от Лайнц му задавам още няколко въпроса:
Аз: «Какъв цвят беше конят в омнибуса, който падна? Бял, червен, кафяв или черен?»
Ханс: «Черен, и двата коня бяха черни.»
Аз: «Голям ли беше или малък?»
Ханс: «Голям.»
Аз: «Дебел или слаб?»
Ханс: «Дебел, много голям и дебел.»
Аз: «Когато конят падна, ти за татко ли си мислеше?»
Ханс: «Може би. Да, възможно е.»“
В много пунктове бащата може би извършва своите изследвания без успех, но във всеки случай никак не е вредно по-отблизо да се запознаем с подобна фобия, на която с готовност бихме дали название по постоянно възникващите й нови обекти. По такъв начин ние научаваме до каква степен тази фобия е универсална. Тя е насочена към коне и карети, към това, че конете падат и хапят, към коне с особени признаци, към коли, които са много натоварени. Както успяваме да разберем, всички тези особености произтичат от това, че страхът първоначално се е отнасял не към конете и вторично е бил пренесен (транспониран) върху тях и се е фиксирал на онези места от комплекса за конете, които са се оказали подходящи за известно пренасяне. Трябва особено високо да оценим един съществен факт, добит от изследването на бащата. Ние научихме действителния повод, предизвикал проявата на фобията. Това е моментът, когато момчето е видяло как паднал големият товарен кон, и във всеки случай едно от тълкуванията на това впечатление, подчертано от бащата, ни насочва към това, че тогава Ханс е изпитвал желание неговият баща също да падне и да умре. Сериозният израз по време на разказа като че ли съответствува на тази несъзнавана идея. Дали зад това не се крие друга мисъл? И какво означава шумът, предизвикван от краката?
48
Ханс е прав, колкото и невероятно да звучи тази комбинация. Както ще се окаже впоследствие, връзката се състои в това, че конят (бащата) ще го ухапе заради желанието той (бащата) да падне.