Без да се заблуждаваме относно хипотетичната природа и недостатъчната яснота на нашите възгледи за процесите, конституиращи детския латентен период, ще се върнем към действителността и ще посочим, че такова приложение на детската сексуалност представлява идеал за възпитанието, от който развитието на отделния индивид се отклонява обикновено в дадена точка, и то често в значителна степен. От време на време от сексуалните прояви се манифестира нещо, което не се е поддало на сублимация, или някоя сексуална дейност се запазва в продължение на целия латентен период до момента на засилената проява на половия нагон по време на настъпване на половата зрялост. Възпитателите се държат, доколкото те изобщо обръщат внимание на детската сексуалност, точно така, като че ли споделят възгледите ни за моралните сили на противодействие като образуващи се за сметка на сексуалността и сякаш знаят, че благодарение на сексуалните прояви детето не се поддава на възпитание. Те преследват всички видове сексуални прояви при детето като „пороци“, без да могат да предприемат нищо срещу тях. Имаме голямо основание да насочим интереса си към тези внушаващи страх у възпитателите феномени, защото очакваме от тях обяснение на първоначалното формиране на половия нагон.
2. Проявленията на инфантилната сексуалност
По силата на съображения, които ще станат ясни по-късно, като образец на инфантилните сексуални прояви ще вземем смученето, на което унгарският педиатър Линднер е посветил своя забележителен труд.10
Смученето (Ludeln, Lutschen), което се появява още при новороденото и може да продължи до зряла възраст или да се запази през целия живот, се състои в ритмично повтаряно смучещо докосване с устата (устните), което няма за цел приемането на храна. Като обект на смученето се използуват част от самите устни, езикът и всяко друго място от кожата, което може да бъде достигнато, дори големият палец на крака. Появяващият се при това стремеж към хващане се изразява посредством едновременно ритмично подръпване на долната част на ухото, а също така за тази цел може да се използува и част от тялото на друго лице (в повечето случаи ухото). Смученето поглъща цялото внимание и завършва или със сън, или с моторна реакция, наподобяваща оргазъм.11 Често смученето се съпровожда с масажиращи движения на ръцете по определени чувствителни места на тялото, гърдите, външните гениталии. По този начин много деца преминават от смученето към мастурбирането.
Линднер ясно разбира сексуалната природа на тези действия и категорично я подчертава. В обикновения живот смученето често се приравнява към другите прояви на лошо възпитание на детето. Много педиатри и невропатолози са изказали енергични възражения против това мнение, което отчасти се основава на смесване на понятията „сексуално“ и „генитално“. Това възражение води до трудния, но неизбежен въпрос, по кои всеобщи признаци ще можем да разпознаваме сексуалните действия на детето. Предполагам, че връзката между явленията, която се научихме да разбираме благодарение на психоаналитичното изследване, ще ни позволи да приемем смученето като сексуална проява и именно въз основа на него да изучим съществените черти на инфантилните сексуални действия.12
Длъжни сме подробно да разгледаме този пример. Като най-ярък признак на това сексуално действие ще подчертаем факта, че нагонът се насочва не към други лица, а се удовлетворява от собственото тяло, той е автоеротичен, ако използуваме удачния израз на Хевлок Елис.13 По-нататък е напълно ясно, че действията на смучещото дете се определят от търсенето на удоволствието, което вече е преживяно и сега възкръсва в спомените. Благодарение на ритмичното смучене на кожата или на лигавицата детето получава удовлетворение по един елементарен начин. Лесно е да се отгатне по какъв повод детето се е запознало за първи път с това удоволствие, което сега се старае отново да изпита. Първата и най-важна за детето дейност — бозаенето от майчината гръд (или различни нейни заместители) вече го е запознало с удоволствието. Бихме казали, че устните на детето изпълняват ролята на ерогенна зона и дразненето на топлото мляко е причината за изпитването на удоволствие. Отначало удовлетворяването от ерогенната зона се съединява с удовлетворяването на потребността от храна. Сексуалната дейност отначало се присъединява към функцията, която служи за съхраняване на живота, и едва по-късно става независима от нея. Който е наблюдавал как малкото бебе, с блажена усмивка и зачервени бузки, пуска гръдта на майката и потъва в дълбок сън, трябва да признае, че тази картина представлява типичен израз на сексуалното удовлетворение в по-нататъшния живот. След това потребността от сексуално удовлетворение се отделя от потребността от храна, това отделяне става наложително, когато се появят зъбите и храната вече се приема не само чрез бозаене, а се и дъвчи. Детето не използува странични обекти за смучене, а с по-голяма охота части от своята кожа, защото така му е по-удобно, защото по този начин то е по-независимо от външния свят, който то все още не може да овладее, и защото по такъв начин то като че ли си създава втора ерогенна зона, макар и с влошено качество. Влошеното качество на тази втора ерогенна зона по-късно ще способствува за това, че то ще потърси други аналогични части — устните на друго лице („Жалко, че не мога сам да се целуна“ — ни се иска да му подскажем).
11
Тук вече се проявява това, което има значение през целия живот: сексуалното удовлетворяване е най-доброто сънотворно. Повечето от случаите на безсъние на нервна почва се обясняват със сексуалната незадоволеност. Знае се, че недобросъвестните бавачки приспиват плачещите деца, като ги галят по гениталиите.
12
Д-р Галант публикува през 1919 година в
„Не всички целувки приличат на
13
Макар че Хевлок Елис е определил термина „автоеротичен“ малко по друг начин — в смисъл на възбуждане, предизвикано отвън, но възникващо отвътре. За психоанализата съществено значение има не произходът, а отношението към обекта.