По време на посещението си при мен бащата ме попита за какво би могло да напомня на Ханс потреперването на краката на коня. Казах му, че на момчето това би могло да напомня за неговите собствени движения, когато сдържа желанието си за уриниране, Ханс потвърждава думите ми с това, че по време на разговора у него се появява такава потребност, и той посочва и други значения на „шума, предизвикан от краката“.
„После отново излизаме пред вратата. Когато минава кола с въглища, той ми казва: «Слушай, въглищарската кола също ме кара да се страхувам.»
Аз. «Може би защото и тя е такава голяма като омнибуса?»
Ханс: «Да, и защото е много натоварена и конете трябва толкова силно да теглят и лесно могат да паднат. Когато колата е празна, аз не се страхувам.»
Всичко това отговаря на действителността.“
И въпреки това ситуацията е доста неясна. Анализът малко се придвижва напред и аз се страхувам, че положението скоро ще стане скучно за читателите. Но такива тъмни периоди са често явление във всяка психоанализа. Скоро Ханс, напълно неочаквано за нас, преминава в друга област.
„Прибирам се у дома и беседвам с жена си, която направила някои покупки и ми ги показва. Между тях са и едни дамски жълти панталони. Ханс много ги казва «пфу», хвърля се на земята и започва да плюе. Жена ми казва, че той вече няколко пъти прави така, когато виждал панталони.
Питам го: «Защо казваш „пфу“?»
Ханс: «Заради панталоните.»
Аз: «Защо? Заради цвета ли, защото са жълти и ти напомнят за wiwi или Lumpf?»
Ханс: «Lumpf не е жълт, той е черен или бял.»
Непосредствено след това: «Слушай, лесно ли се прави Lumpf, когато ядеш сирене?» (Бях му казал това веднъж, когато ме попита защо ям сирене.)
Аз: «Да.»
Ханс: «Затова ти винаги рано сутрин отиваш да правиш Lumpf. Бих искал да изям един сандвич със сирене.»
Вчера, когато си играеше на улицата, той ме попита: «Истина ли е, че след като много си скачал, лесно правиш Lumpf?» Дейността на стомаха му открай време е свързано с известни затруднения, често се налага да му даваме мед и разни други неща. Веднъж обичайният запек толкова се засили, че жена ми се обърна за помощ към доктор Л. Той изрази мнение, че Ханс е прехранен, което съответствуваше на действителността, и ни посъветва да намалим количеството на приеманата храна, което веднага даде добри резултати. През последните дни запекът отново се засили.
След обяд аз му казвам: «Пак ще пишем на професора» — и той ми диктува: «Когато видях жълтите панталони, казах „пфу“, плюх, легнах на пода, затворих очи и не гледах.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Защото видях жълти панталони, и когато видях черни49 панталони, аз също направих нещо от този род. Черните са също панталони, само че са черни (спира). Слушай, много съм радостен. Когато мога да пиша на професора, винаги съм много радостен.»
Аз: «Защо каза „пфу“? Противно ли ти беше?»
Ханс: «Да, защото ги видях. Помислих си, че трябва да направя Lumpf.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Не зная.»
Аз: «Кога видя черни панталони?»
Ханс: «Отдавна, когато у нас беше Ана (слугинята), у мама, тя току-що ги беше донесла от магазина.»
(Жена ми потвърждава казаното.)
Аз: «И на теб ти беше противно?»
Ханс: «Да.»
Аз: «Виждал ли си мама с такива панталони?»
Ханс: «Не.»
Аз: «А когато тя се съблича?»
Ханс: «Жълтите вече ги бях виждал, преди да ги купи» (противоречие! — той видя за първи път жълтите панталони едва когато майка му ги купи). «С черните е обута днес (вярно!), защото видях как сутринта тя ги свали.»
Аз: «Как? Сутринта е събула черните панталони?»
Ханс: «Сутринта, когато излизаше, тя събу черните панталони, а когато се върна, тя отново ги обу.»
Това ми изглежда като безсмислица и аз разпитвам жена си. И тя казва, че всичко е вярно. Разбира се, не си е преобувала панталоните преди излизане.
Тогава питам Ханс: «Но мама казва, че това не е вярно.»
Ханс: «Така ми се струва. Може би съм забравил, че не е свалила панталона. (С неудоволствие.) Остави ме най-накрая намира.»“
За да обясня тази история с панталоните, аз трябва да отбележа следното: Ханс очевидно лицемери, когато се преструва на доволен, канейки се да говори на тази тема.