Накрая той сваля маската си и става дързък по отношение на бащата. Разговорът се води за неща, които преди това са му доставяли голямо удоволствие и които сега, след настъпилото изтласкване, предизвикват у него срам и дори отвращение. В този случай той дори лъже, измисляйки за наблюдаваната от него смяна на панталоните на майка си други поводи. Всъщност свалянето и слагането на панталоните се намира във връзка с комплекса за дефекация. Бащата много точно знае как стоят нещата тук и Ханс се мъчи да скрие това.
„Питам жена си дали Ханс често е присъствувал, когато тя отива в тоалетната. Тя казва: «Да, често, той хленчи дотогава, докато не му разреша. Така постъпват всички деца.»“
Да запомним добре това вече изтласкано сега удоволствие да се гледа майката по време на дефекация.
„Излизаме навън. Ханс е много весел и когато тича, правейки се на кон, аз го питам: «Кой от нас всъщност е конче-вихрогонче? Аз, ти, или мама?».
Ханс (веднага): «Аз, аз съм младото конче.»
В периода, когато го спохождаше силен страх при вида на движещи се коне, аз, за да го успокоя, му казвах: «Това са млади коне!»
Когато се връщаме, на стълбата, почти без да мисля, аз го питам: «В Гмунден играл ли си с децата на конче?»
Той: «Да (замисля се). Струва ми се, че там се сдобих с моята глупост.»
Аз: «Кой беше кончето?»
Той: «Аз, а Берта беше кочияшът.»
Аз: «Ти падна ли, когато беше конче?»
Ханс: «Не! Когато Берта ме караше да бързам, аз тичах бързо, почти в галоп.»50
Аз: «А никога ли не сте си играли на омнибус?»
Ханс: «Не — на обикновени коли и на кончета без коли. Когато кончето е впрегнато, то може да си остане у дома, а когато не е — то тича.»
Аз: «Често ли си играехте на кончета?»
Ханс: «Много често. Фриц (синът на хазаина) веднъж беше конче, а Франц — кочияш, и Фриц тичаше толкова бързо, че изведнъж стъпи на камък и от крака му потече кръв.»
Аз: «Може би е паднал?»
Ханс: «Не, той потопи крака си във вода и после го завърза с кърпа.»51
Аз: «Ти често ли беше конче?»
Ханс: «О, да.»
Аз: «И там се сдоби с глупостта си?»
Ханс: «Защото там те винаги казваха „заради коня“, „заради коня“ (той набляга на това „заради“ — wegen), затова аз се сдобих със своята глупост.»“52
Известно време бащата провежда безплодни изследвания по други пътища.
Аз: „Децата разказваха ли тогава нещо за конете?“
Ханс: „Да!“
Аз: „Какво именно?“
Ханс: „Забравил съм.“
Аз: „Може би са казвали нещо за техния Wiwimacher?“
Ханс: „О, не!“
Аз: „Там страхуваше ли се вече от конете?“
Ханс „О, не, изобщо не се страхувах.“
Аз: „Може би Берта е разказвала за това, че конят…“
Ханс (прекъсва ме): „Прави wiwi. Не!“
10 април. Мъча се да продължа вчерашния разговор и искам да разбера какво означава „заради коня“. Ханс не може да си спомни. Той знае само, че на сутринта няколко деца стояли пред вратата и викали „заради коня“, „заради коня“. Самият той също стоял там. Когато ставам по-настойчив, той заявява, че децата изобщо не са викали „заради коня“, че не си е спомнил правилно.
Аз: „Нали често ходехте в конюшнята и навярно сте си говорили за конете?“ — „Нищо не си говорехме.“ — „А за какво разговаряхте?“ — „За нищо.“ — „Били сте толкова много деца и не сте си говорили за нищо?“ — „Говорехме си, но не за коне.“ — „А за какво?“ — „Вече не помня.“
Оставям тази тема, защото съпротивата явно е твърде силна53 и го питам: „С удоволствие ли си играеше с Берта?“
Той: „Да, с голямо удоволствие, а с Олга — не. Знаеш ли какво направи Олга? Грета веднъж ми подари топка от хартия, а Олга я разкъса на парчета. Берта никога не би го направила. С Берта си играех с удоволствие.“
Аз: „Виждал ли си как изглежда Wiwimacher-ът на Берта?“
Той: „Не, виждал съм Wiwimacher-а на коня, защото винаги стоях при конете.“
Аз: „И тогава ти стана интересно да видиш как изглежда Wiwimacher-ът на Берта и на мама?“
Той: „Да.“
Напомням му оплакванията, че момиченцето винаги искало да гледа как той прави wiwi.
Той: „Берта също винаги гледаше (без обида, с голямо удоволствие), много често. В малката градина, там където са посадени репичките, аз правех wiwi, а тя стоеше до вратата и гледаше.“
52
Според мен Ханс не иска да каже, че глупостта се е появила
53
Всъщност тук не би могло да се извлече нищо повече освен словесната асоциация, която е убягнала на бащата. Добро натрупване на условия, при които психоаналитичните опити завършват с неуспех.