Аз: „А когато тя правеше wiwi, ти гледаше ли?“
Той: „Тя ходеше в клозета.“
Аз: „И на теб ти ставаше интересно?“
Той: „Ами че аз бях вътре, в клозета, когато и тя беше там.“
(Това отговаря на истината. Хазаите веднъж ни казаха това и аз си спомням, че ние забранихме на Ханс да прави така.)
Аз: „Ти каза ли й, че искаш да отидеш?“
Той: „Аз влизах сам, защото Берта ми беше разрешила. Това не е срамно.“
Аз: „На теб щеше ли да ти бъде приятно да видиш нейния Wiwimacher?“
Той: „Да, но аз не го видях.“
Припомням му съня в Гмунден относно играта на предмети и го питам: „В Гмунден искаше ли ти се Берта да ти помогне да се изпишкаш?“
Той: „Никога не съм й го казвал?“
Аз: „А защо не си й го казвал?“
Той: „Защото никога не съм си мислил за това (прекъсва се). Когато напиша за всичко това на професора, глупостта ще се махне, нали?“
Аз: „Защо искаше Берта да ти помогне да се изпишкаш?“
Той: „Не зная. Защото тя гледаше.“
Аз: „Ти си мислел за това, че тя ще постави ръка върху твоя Wiwimacher?“
Той: „Да. (Отклонява се.) В Гмунден беше много весело. В малката градинка, където са посадени репички, има малка купчина пясък, там си играех с лопатката.“ Това е градината, където той правеше wiwi.)
Аз. „А когато в Гмунден си лягаше да спиш, пипаше ли с ръка своя Wiwimacher?“
Той: „Не, още не. В Гмунден спях така добре, че още не мислех за това. Правех го само в предишния апартамент и сега.“
Аз: „Берта пипала ли е с ръце твоя Wiwimacher?“
Той: „Никога не го е правила, защото никога не съм й казвал да го направи.“
Аз: „Кога ти се искаше това?“
Той: „Струва ми се веднъж в Гмунден.“
Аз: „Само веднъж ли?“
Той: „Не, по-често.“
Аз: „Винаги ли, когато ти правеше wiwi, тя гледаше, може би й е било интересно да гледа как правиш wiwi?“
Той: „Може би й е било интересно да види как изглежда моят Wiwimacher.“
Аз: „Но и на теб ти е било интересно, само че по отношение на Берта?“
Той: „Берта и Олга.“
Аз: „И кой още?“
Той: „Никой още.“
Аз: „Това не е вярно. Сигурно и по отношение на мама?“
Той: „Да, на мама, разбира се.“
Аз: „Но сега вече не ти е любопитно. Ти знаеш как изглежда Wiwimacher-ът на Ана.“
Той: „Но той ще расте, нали така?“54
Аз: „Да, разбира се… Но когато порасне, той все пак няма да прилича на твоя.“
Той: „Зная това. Той ще бъде както сега, само че по-голям.“
Аз: „В Гмунден ти беше интересно да гледаш как мама се съблича?“
Той: „Да, и при Ана, когато я къпеха, аз видях малък Wiwimacher.“
Аз: „И при мама ли?“
Той: „Не!“
Аз: „Беше ли ти неприятно да гледаш панталоните на мама?“
Той: „Само черните, когато тя ги купи и аз ги видях и плюх. А когато тя ги обуваше и събуваше, тогава не плюех. Тогава аз плюех, защото черните панталони са черни като Lumpf, а жълтите — като wiwi, и когато ги гледам, ми се струва, че трябва да направя wiwi. Когато мама носи панталони, не ги виждам, защото отгоре тя носи рокля.“
Аз: „А когато се съблича?“
Той: „Тогава не плюя. Но когато панталоните са нови, те изглеждат като Lumpf. А когато са много стари, боята се изтрива и те стават мръсни. Когато ги купуват, те са нови, а когато не ги купуват, са стари.“
Аз: „Значи старите панталони не предизвикват отвращение у теб?“
Той: „Когато са стари, те са малко по-черни от Lumpf, нали? Мъничко по-черни.“55
Аз: „Често ли си бил с мама в клозета?“
Той: „Много често.“
Аз: „Там противно ли ти беше?“
Той: „Да… Не!“
Аз: „Охотно ли стоиш, когато мама прави wiwi или Lumpf?“
Той: „Да, много.“
Аз: „Защо?“
Той: „Не зная това.“
Аз: „Защото си мислиш, че ще видиш Wiwimacher?“
Той: „Да, аз също така мисля.“
Аз: „Защо в Лайнц никога не искаше да ходиш в клозета?“
(В Лайнц той винаги ме молеше да не го водя в клозета. Един път се уплаши от шума на водата, пускана за измиване на тоалетната чиния.)
55
Нашият Ханс не може да се справи с темата, която не знае как да изложи. И на нас ни е трудно да го разберем. Може би той мисли, че панталоните предизвикват у него отвращение само след тяхното купуване. Върху тялото на майката те повече не предизвикват у него асоциация с