После ние сме долу пред къщата. Отново можем да установим голямо подобрение. Дори каруцарите предизвикват у него по-малък страх. Изведнъж той радостно вика: „Ето, идва кон с черно на устата“ — и аз най-накрая мога да констатирам, че това е кон с кожен намордник. Но Ханс не изпитва никакъв страх при вида на този кон.
Веднъж той удря с пръчката си по паважа и пита: „Слушай, тук не лежи ли човек… който е погребан… или така е само на гробищата?“ Сега го занимава загадката не само на живота, но и на смъртта.
Като се връщаме, виждам в антрето сандък и Ханс казва:61 „Ана пътуваше с нас в Гмунден в такъв сандък. Всеки път, когато ходехме в Гмунден, тя беше с нас в сандъка. Отново ли не ми вярваш? Така е, татко, това е самата истина. Повярвай ми, ние намерихме голям сандък, пълен с деца, и те седяха там, във ваната. (В този сандък беше опакована ваната.) Аз ги сложих там, така е. Добре си го спомням.“62
Аз: „Какво още си спомняш?“
Ханс: „Че Ана пътуваше в сандъка, после, че аз не съм забравил това. Честна дума!“
Аз: „Но нали миналата година Ана пътува с нас в купето?“
Ханс: „Но преди тя винаги пътуваше с нас в сандъка.“
Аз: „Този сандък не е ли на мама?“
Ханс: „Да, той беше при мама.“
Аз: „Къде?“
Ханс: „У дома на пода.“
Аз: „Може би тя го е носила със себе си?“63
Ханс: „Не! Когато сега заминем за Гмунден, Ана отново ще пътува в сандъка.“
Аз: „Как е излязла от сандъка?“
Ханс: „Измъкнаха я.“
Аз: „Мама ли?“
Ханс: „Аз и мама. После се качихме в каретата. Ана яздеше коня, а кочияшът караше. Кочияшът седеше на капрата. Ти беше с нас. Дори и мама го знае. Мама всъщност не го знае, защото пак го е забравила, но не бива нищо да й казваме.“
Карам го да повтори всичко отначало.
Ханс: „После Ана излезе.“
Аз: „Но тя не можеше да ходи!“
Ханс: „Тогава ние я носехме на ръце.“
Аз: „Как е можела да се крепи на коня, когато миналата година тя изобщо не можеше да седи.“
Ханс: „О, да, тя седеше и подвикваше: дий! дий! И удряше с камшика, който преди беше мой. Конят нямаше стремена, а Ана го яздеше. Татко, това може би не е шега.“
Какво би трябвало да означава тази така настойчиво повтаряна безсмислица? Но тя изобщо не е безсмислица, това е пародия — отмъщение на Ханс на бащата. Тя би трябвало да означава приблизително следното: щом смяташ, че мога да повярвам в щъркела, който уж през октомври е донесъл Ана, докато в същото време, още през лятото, когато отивахме в Гмунден, забелязах големия корем на мама, то и аз мога да настоявам ти да повярваш на моите измислици. Какво друго може да означава твърдението, че Ана още миналото лято е пътувала за Гмунден в сандък, освен неговата осведоменост за бременността на майката? Това, че той и на следващата година говори за пътуване в сандък, съответствува на обикновена поява от миналото на несъзнавани мисли. Или че той има особени основания да се страхува, че по време на предстоящото лятно пътуване майка му отново ще бъде бременна. Тук вече научихме какво именно е развалило пътуването му до Гмунден — това се вижда от втората, му фантазия. „По-късно го питам как след раждането си Ана е дошла в леглото на мама.“
Тук той има възможност да се развихри и да подразни баща си.
Ханс: „Дойде Ана. Госпожа Краус (акушерката) я остави в леглото. Тя още не можеше да ходи сама. А щъркелът я носеше в клюна си. Тя още не можеше да ходи сама (без да си поема дъх, продължава). Щъркелът се приближи до вратата и почука. Тук всички спяха, а той имаше специален ключ. Той отвори вратата и сложи Ана в твоето64 легло, а мама спеше, не, щъркелът сложи Ана в леглото на мама. Вече беше нощ и щъркелът напълно спокойно я постави в леглото й съвсем безшумно, а после си взе шапката и си тръгна. Не, нямаше шапка.“
Аз: „Кой си е взел шапката? Може би докторът?“
Ханс: „А после щъркелът си отиде вкъщи и позвъни, всички в къщата вече бяха будни. Но ти не казвай това нито на мама, нито на Тина (готвачката). Това е тайна!“
Аз: „Обичаш ли Ана?“
Ханс: „Да, много.“
Аз: „По-приятно ли щеше да ти бъде, ако Ана я нямаше, или си доволен, че я има?“
Ханс: „Щеше да ми бъде по-приятно, ако я нямаше.“
61
За нас е ясно защо темата „Ана“ възниква непосредствено след темата
62
Тук той започва да фантазира. Ние научаваме, че за него сандък и вана означават едно и също нещо — това е пространство, в което има деца. Да обърнем внимание на неговите повторни уверения.
63
Сандъкът, разбира се, е коремът на майката. Бащата иска да насочи Ханс към разбирането на това.