В други случаи отново механично и бездушно, с цел по-малко усилия и за удобство на чиновниците, настанявали деца без всякакви противообществени прояви във възпитателни домове за малолетни престъпници. Единственото нарушение на новите възпитаници се изразявало в това, че „имат нахалството“ да са без родители. Следва цялата прелест на подобно възпитание — коси, остригани до голо, за да се избегне опасността от опаразитяване; сиви легла в редици, сиви униформи, сиви дни. Какво ли остава на бедните деца, освен да започнат процес на приспособяване към средата си? Отначало това е просто мимикрия, но постепенно маската се сраства с лицето и… ура! По Макаренковски сме изковали от един потенциално добър гражданин нов престъпник.
Истинска месомелачка! Към сирачетата се отнасяме без любов, без състрадание, без топлина или поне капчица уважение към човешкото им достойнство. Те се превръщат просто в оправдание на още някой и друг щат на държавна заплата.
Иска ми се да ви върна без милост към най-черната и страшна приказка в най-новата ни история — към дечицата умрели от глад, поради бездушието и лошата организация на наемни чиновници и непростимото безразличие на държавата. Какво? Вече ги забравихте? А аз, дами и господа, понякога още ги сънувам нощем. Виждам ги как гризат от глад клетите си измършавели ръчици, как се гушат в ледения порутен бордей, останка от славното ни социалистическо строителство и гледат в нищото с тези огромни, невинни, мъртви очи. Виждам как ги ровят в земята по-безразлично, отколкото биха заровили псета и не се сещат да отбележат мястото дори с християнския кръст. Какво? Неприятно ли ви става? Ама колко е груба тази Паула! Защо ни напомня за такива грозни неща, които искаме да забравим. Не, няма да ви позволя да забравите! Ще помните и ще виждате в сънищата си като мен този най-черен грях в съвременната ни история. Вие, охранени гешефтари и политици — лакеи! Вие, господин Сакскобургготски, рицарю със синя кръв, Вие, госпожо Масларова, докато стилист Капанов ви дипли къдриците. Всички вие нямате правото да забравяте за детските гробчета! Защото ще ви се припомнят след години, когато земният ви път приключи…
А оцелелите от тази мелница деца? Доколко са оцелели наистина? Дали подобен мрачен кучешки живот не е изкривил нещо дълбоко у тях завинаги?
В един психологически анализ на ФБР е отразено, че повече от 90 % от социопатите, серийните убийци и сексуалните садисти са имали тежко, травмиращо детство и са били под опеката на жестоки и аморални родители или попечители. Какво бихте казали за това? Дали не засяваме и семената на бъдещи беди? Но в крайна сметка, който сее ветрове, ще пожъне бури.
Но нека оставим за момент темата за сираците и да анализираме положението на деца, които растат и се развиват в относително нормална социална среда. Нека си представим, че те са отгледани от предани и любящи родители, каквито, за щастие, са повечето българи и българки.
Неотдавна, социалният министър, госпожа Масларова гордо обяви пред средствата са масово осведомяване, че от 2009 г. детските надбавки ставали тридесет и пет лева. Каква радост! Чудя се как улиците не бяха заляти от тълпи ликуващи и благодарни майки.
Чудя се дали министърът знае, че тези средства са недостатъчни само за памперсите, употребявани от децата. А всеизвестен факт, драга госпожо, е, че малките хора не само отделят, а и ядат. Освен това, бивайки човешки същества в една цивилизована европейска държава, следва да бъдат обути и облечени. Едни детски обувки, които могат да се носят не по-дълго от един-два месеца, струват петнадесет лева; едно детско костюмче със средно качество — около двадесет лева. Готовата детска храна е не по-малко от три-четири лева за бурканче. Е, колко време ще изкарат най-новите граждани за сметка на държавата? Затова, родителите им неестествено рано ги оставят при баби и по детски ясли и работят като черни роби просто за да ги изхранват.
А, дори и това да Ви се струва каприз, децата на България имат и духовни интереси. Според детските психолози, деца, които разполагат с играчки, стимулиращи въображението, стават по-артистични, по-интелигентни, с по-богата фантазия и повече склонност към новаторство. Но, може би, властниците в нашата Родина не искат гражданите й да бъдат такива? А, колкото и силно да желаят това, майките не могат да дадат това благо на поколението си, защото една най-проста плюшена играчка струва поне седем — осем лева.
Но нека, вместо да обсъждаме подобни „буржоазни луксове“, се върнем към исконните, основни човешки потребности. Много български деца са туберкулозни, а ноторно известна истина е, че туберкулоза развиват недохранените деца.