– Хм, не е моя работа да ви съдя – каза Холмс, когато старият човек подписа нахвърляните свидетелски показания. – Само се моля никой от нас да не бъде подложен на такова изпитание.
– И аз се моля с вас, сър. А какво възнамерявате да направите?
– Предвид вашето здраве, нищо. И сам сте наясно, че ви предстои скоро да отговаряте за деянията си пред по-висша инстанция от тукашния съд. Ще задържа самопризнанията ви и ако Маккарти бъде признат за виновен, ще бъда принуден да ги използвам. В противен случай окото на простосмъртен няма да ги зърне никога и вашата тайна, независимо дали сте жив иди не, ще бъде на сигурно място.
– Сбогом тогава – каза тържествено старият човек. – Когато дойде и вашият сетен час, ще ви бъде по-леко от мисълта, че сте ме дарили с покой в моя сетен час.
Той излезе бавно от стаята, като пристъпваше несигурно и тътреше крака, а исполинската му снага се олюляваше.
– Господ да ни е на помощ! – промълви Холмс след дълга пауза. – Защо съдбата си прави такива шеги с клетите и безпомощни жалки твари? Всеки път, когато чуя за подобен случай, не мога да не си спомня думите на Бакстър[7] и да не си кажа: „Ето го и него, Шерлок Холмс, идва насам по Божия милост.”
Джеймс Маккарти бе оправдан от първоинстанционния съд въз основа на редица възражения, които Холмс изтъкна и които адвокатът на младежа повдигна пред съдията. Старият Търнър живя още седем месеца след нашата среща. Вече е покойник. Има изгледи синът и дъщерята да заживеят щастливо заедно, в пълно неведение за тъмната сянка, покрила миналото им.
1 Занаят (фр.) – бел. пр.
2 Част от разгадаването на случая е скрито в тази дума, която на английски е „rat”. – бел. пр.
3 Крайно, прекалено (фр.) – бел. пр.
4 Английски писател неоромантик (1828–1909 г.) – бел. пр.
5 Ще видим (фр.) – бел. пр.
6 Град в Австралия. – бел. пр.
7 Ричард Бакстър (1615–1691 г.) – английски проповедник пуритан, учен и писател – бел. пр.
Петте портокалови семки
Когато преглеждам бележките и записките си за случаите на Шерлок Холмс през годините от 1882-ра до 1890-а, откривам толкова много, които са запечатали необичайни и интересни моменти, че никак не е лесно да преценя кои да подбера и кои да пропусна. Някои от случаите обаче вече придобиха популярност от вестниците, други не са предложили особено поле за изява на оригиналните качества, които моят приятел притежаваше в такава висша степен. Трети, поставили на изпитание аналитичната му дарба, като разкази биха били само начало без край, тъй като обясненията се основаваха по-скоро на предположения и догадки, отколкото на така скъпите му строго логически доказателства. Един от тези, последните случаи обаче е с толкова необикновени последици, че се изкушавам да го разкажа въпреки обстоятелството, че някои свързани с него моменти не бяха и вероятно никога няма да бъдат докрай изяснени.