– Не. Наредено му е да стои в къщата.
Шерлок Холмс отново даде израз на гнева си във въздуха.
– Защо дойдохте при мен? – попита той. – И преди всичко защо не дойдохте в самото начало?
– Не знаех за вас. Едва днес, когато обсъждах бедите си с майор Прендъргаст, той ме посъветва да ви потърся.
– Минали са два дни откакто сте получили писмото. Трябваше да започнем да действаме по-рано. Предполагам, че не разполагате с други, по-пресни данни от тези, които изложихте пред нас – някоя насочваща подробност, която може да ни е полезна.
– Има едно нещо – отговори Джон Оупъншо, затърси в джоба на сакото си и извади лист обезцветена синкава хартия, който постави на масата. – Помня, че когато чичо ми изгори документите, неизгорелите краища на хартията в пепелта имаха точно такъв цвят. Намерих този едничък лист на пода в стаята му и съм склонен да смятам, че е част от другите книжа. Вероятно е литнал във въздуха и така е оцелял. Освен че в него се споменават портокалови семки, не виждам с какво може да ни бъде от полза. Аз лично смятам, че това е страница от дневник. Почеркът несъмнено е на чичо ми.
Холмс придърпа лампата и двамата се наведохме над листа хартия, чийто назъбен край наистина доказваше, че е бил откъснат. Носеше заглавие „март 1869 година” и под него следваха тези енигматични бележки:
4-ти Дойде Хъдсън. Старата платформа
7-и Изпратих семките на Маколи, Парамор и Джон Суейн от Сейнт Огъстин
9- и Маколи махнат
10-и Джон Суейн махнат
12-и Посетих Парамор. Всичко наред
– Благодаря! – рече Холмс, като сгъна листа и го върна на посетителя ни. – А сега не бива да губите нито миг. Не можем да отделим време дори да обсъдим онова, което ми разказахте. Трябва незабавно да се приберете у дома и да действате.
– Какво трябва да направя?
– Само едно. И то веднага. Поставете този лист, който ни показахте, в месинговата кутия, която ни описахте. Добавете бележка, че всички останали книжа освен него са били изгорени от чичо ви. Помъчете се да бъдете убедителен. След това незабавно изнесете кутията отвън върху слънчевия часовник, както ви е наредено. Разбирате ли ме?
– Напълно.
– Не мислете засега за отмъщение или за други такива неща. Възмездието трябва да дойде от закона, но ние още не сме си изтъкали чергата, докато те са готови с тяхната. Първата ни задача е да отстраним надвисналата над вас опасност. Втората е да разкрием загадката и да накажем виновните.
– Благодаря ви – каза младият мъж, като стана и облече връхната си дреха. – Накарахте ме отново да почувствам, че живея и ме изпълнихте с надежда. Ще постъпя точно както ме посъветвахте.
– Не губете и миг. И преди всичко се пазете, защото според мен няма никакво съмнение, че заплахата е съвсем реална. Как ще се приберете?
– С влака от гара Ватерло.
– Няма девет часа. Улиците все още са оживени, така че вярвам, ще бъдете в безопасност. Но пък човек никога не може да бъде напълно сигурен.
– Аз съм въоръжен.
– Това е добре. Утре започвам работа по вашия случай.
– Значи ще се видим в Хоршъм, така ли?
– Не, разковничето на вашата тайна е в Лондон.
Тук ще трябва да го търся.
– Тогава ще ви се обадя след ден-два с новини за кутията и книжата. Ще следвам вашия съвет във всички подробности.
Той се ръкува с двама ни и си тръгна. Навън вятърът все така стенеше, а дъждът плискаше и трополеше по прозорците. Сякаш самите побеснели стихии ни бяха донесли загадъчната и нелепа история, довята като стиска мръсни водорасли, понесена от вихъра, а сега пак те я поемаха обратно.
Шерлок Холмс остана известно време неподвижен и мълчалив, свел глава и вторачил очи в червената светлина на огъня. След това запали лулата си, отпусна се назад в стола и се загледа в сините кръгчета дим, които се гонеха нагоре към тавана.
– Струва ми се, Уотсън – продума най-сетне той, – че не сме имали по-фантастичен случай.
– Може би с изключение на „Знака на четиримата”.
– Е, да. Може би с изключение на него. И все пак смятам, че този Джон Оупъншо е изложен на по-голяма опасност от семейство Шолто.
– Изгради ли си вече теория – попитах аз, – каква е тази опасност?
– Естеството ѝ не може изобщо да се поставя под въпрос – отговори той.
– И какво е то? Кой е този „К. К. К.”? И защо преследва това нещастно семейство?
Шерлок Холмс притвори очи и подпря лакти върху облегалките на креслото, събрал върховете на пръстите си.
– Идеалният анализатор – отбеляза той, – след като се запознае многостранно дори само с един изолиран факт, е в състояние да дедуцира не само цялата поредица от събития, довели до него, но и възможните последици. Както Кювие може достоверно да опише цялото животно, разглеждайки само една негова кост, така и наблюдателят, задълбочено проумял една връзка при серия от събития, трябва да може точно да посочи всички други, станали и преди това, и след това. Ние още не сме проумели последиците, които само разумът може да достигне. В кабинетни условия могат да се решават проблеми, които са объркали всички онези, които са търсели решение с помощта на разума си. За да се осъществи замисълът обаче в най-висша степен, необходимо е логикът да е в състояние да намери приложение на всички факти, които са му станали известни, а това само по себе си предполага, както ще видиш, да се притежават всякакви знания, нещо, което и в нашето време на безплатно образование и на енциклопедиите е рядка дарба. Не е обаче толкова невъзможно човек да притежава всички знания, които могат да бъдат полезни в работата му, и в моя случай точно това съм се старал да постигна. Ако правилно си спомням, при един случай, в самото начало на нашето приятелство, ти оцени моите ограничени познания по един много точен начин.