– Да – засмях се аз. – Беше много специално свидетелство. Спомням си, че по философия, астрономия и политически науки получи оценка нула. По ботаника – променлива, по геология – задълбочени познания за всякакви кални петна от който и да е район в радиус сто километра от Лондон, по химия – ексцентрична оценка, по анатомия – несистемна, по сензационна литература и криминални досиета – уникална, като при това си цигулар, боксьор, сабльор, правист и себеотровител, унищожаващ се с кокаин и тютюн. Мисля, че това бяха основните моменти в моя анализ.
При споменаването на последната категория Холмс се ухили.
– Ами – започна той – и сега ще кажа същото, което казах и тогава – човек трябва да държи складирани в таванчето на мозъка си всички мебели, които евентуално може да използва, докато останалите може да подреди в библиотеката си, откъдето да ги взема при нужда. За случай като тазвечерния ще трябва да мобилизираме всичките си ресурси. Подай ми, ако обичаш, тома с буквата „К” на американската енциклопедия на лавицата до теб. Благодаря. Сега да обмислим ситуацията и да видим какво може да се дедуцира от нея. На първо място, можем да започнем с убедителното предположение, че полковник Оупъншо е имал доста сериозна причина да напусне Америка. Хора на неговите години не променят лесно навиците си, не зарязват охотно прекрасния климат на Флорида заради уединения начин на живот в провинциално английско градче. Необикновената му привързаност към самотата в Англия навежда на мисълта, че се е страхувал от някого или от нещо, така че можем да предположим като работна хипотеза, че точно страхът от някого или нещо го е принудил да напусне Америка. А от какво се е страхувал, можем да дедуцираме единствено като разгледаме заплашителните писма, които той и наследниците му получават. Обърна ли внимание на пощенските клейма на писмата?
– Първото беше от Пондишери, второто – от Дънди, третото – от Лондон.
– От Източен Лондон. И какво дедуцираш от това?
– И трите града са морски пристанища. Авторът им пътува на борда на кораб.
– Отлично. Ето една следа. Не може да има съмнение във вероятността, неоспоримата вероятност, че авторът на писмата се е намирал на кораб. Да се заемем сега с друг един момент. В случая с Пондишери от заплахата до осъществяването ѝ минават седем седмици, с Дънди – само три-четири дни. Това навежда ли те на някаква мисъл?
– Трябва да се измине по-голямо разстояние.
– Но и писмото трябва да измине по-голямо разстояние.
– Тогава не мога да схвана този момент.
– Имаме основание да предположим, че корабът, на който се намира човекът или хората, е платноход. Май всеки път са изпращали зловещото съобщение или символичен знак непосредствено преди да се отправят в акция. Виждаш колко скоро деянието следва съобщението, когато пристига от Дънди. Ако бяха потеглили от Пондишери с параход, щяха да пристигнат почти едновременно с писмото. А изминават седем седмици. Мисля, че този период се обяснява с разликата между скоростта на пощенския кораб, доставил писмото, и на платнохода, с който пристига авторът на писмото.
– Възможно е.
– Нещо повече, вероятно е. Нали ти е ясно сега защо настоях младият Оупъншо да бъде предпазлив. Ударът винаги идва в края на периода, необходим на изпращачите да пропътуват разстоянието. Но това писмо е изпратено от Лондон и следователно не можем да разчитаме на забавяне.
– Боже Господи! – извиках аз. – Какво може да значи това безжалостно преследване?