Няколко минути и двамата мълчахме. Не бях виждал Холмс толкова опечален и потресен.
– Чувствам се дълбоко засегнат, Уотсън – най-сетне каза той. – Дребнаво чувство без съмнение, но гордостта ми е наранена. От този момент случаят става за мен личен въпрос и ако Бог ми даде здраве, ще пипна тази шайка. Да дойде за помощ, а аз да го изпратя на смърт!…
Той скочи и закрачи из стаята, неспособен да овладее възбудата си. Бледите му скули порозовяха, дългите му слаби длани нервно се сключваха и отпускаха.
– Тия хора са същински дяволи! – най-сетне извика той. – Как са могли да го примамят чак там? Крайбрежната улица не е най-прекият път за гарата. Мостът е бил твърде оживен, дори в такава вечер, за намеренията им. Не, не, Уотсън, ще видим кой ще спечели накрая. Веднага излизам!
– В полицията ли отиваш?
– Не, сам ще бъда полицията. Когато разпъна паяжината си, полицаите могат да дойдат да приберат мухите, не преди това.
През целия ден бях отдаден на професионалните си задължения и се прибрах на улица „Бейкър” късно вечерта. Шерлок Холмс още не се беше върнал. Появи се малко преди десет, пребледнял и изморен. Отиде до бюфета, отчупи си къшей хляб и го изяде лакомо, после го поля с дълга глътка вода.
– Огладнял си – обадих се.
– Умирам от глад. Забравих да ям. След закуска не съм сложил залък в устата си.
– Наистина ли?
– Нито трохичка. Нямах време да мисля за храна.
– А успя ли да постигнеш нещо?
– Ами…
– Попадна ли на следа?
– Държа ги в ръцете си. Младият Оупъншо няма да остане дълго неотмъстен. Ех, Уотсън, трябва да им го върнем със собствената им мяра. Много добре замислено!
– Какво имаш предвид?
Той взе от бюфета един портокал, разкъса го и изстиска семките върху масата. Събра пет и ги пъхна в един плик. От вътрешната страна написа „От Ш. Х. за Д. К.”. След това залепи плика и го адресира до „Капитан Джеймс Калхоун, платноход “Самотната звезда”, град Савана, щат Джорджия”.
– Писмото ще го чака, когато пристигне – рече Холмс, подсмихвайки се злорадо. – Няма да може да мигне. Ще го приеме като ясно предзнаменование на съдбата както Оупъншо преди него.
– А кой е този капитан Калхоун?
– Главатарят на шайката. Ще стигна и до останалите, но трябва да започна с него.
– Как се добра до тях?
Той извади от джоба си голям лист хартия, изписан с дати и имена.
– Прекарах целия ден в регистрите на „Лойд” и архивите, проследих планираните курсове на всички кораби, акостирали в Пондишери през януари и февруари 1883 година. Имаше трийсет и шест кораба със съответната товароизместимост. Сред тях „Самотната звезда” веднага привлече вниманието ми, защото, макар и според документите да бе отплавал от Лондон, името му бе като наименованието на един от американските щати.
– На Тексас, ако не се лъжа.
– Не бях сигурен кой и още не съм, но знаех, че корабът трябва да е свързан с Америка.
– А после?
– Прерових архивите и за Дънди и когато установих, че тримачтовият платноход „Самотната звезда” е бил там през януари 1885 година, подозренията ми се превърнаха в увереност. Тогава направих справки за корабите, които понастоящем се намират в лондонското пристанище.
– И?
– „Самотната звезда” е пристигнал миналата седмица. Слязох до дока „Албърт” и установих, че рано тази сутрин корабът е бил изтеглен с прилива към устието на реката и е отплавал обратно за Савана. Телеграфирах в Грейвсенд[10] и разбрах, че е минал оттам преди известно време, и тъй като вятърът духа от изток, няма съмнение, че вече е подминал Гудуинските плитчини и наближава остров Уайт.