– Какво ще направиш?
– Вече са ми в ръцете. Капитанът и двамата помощници, както разбрах, са единствените американци на борда. Останалият екипаж се състои от финландци и германци. Знам също, че и тримата снощи са отсъствали от кораба. Получих сведенията от хамалина, който е пренасял товара. Когато пристигнат в Савана, пощенският параход вече ще е доставил писмото, а полицията в Савана ще е информирана с кабелограмата, че тримата господа настоятелно се издирват по обвинение в убийство.
Ала и в най-добрите планове, кроени от човек, винаги има някое слабо място. Не бе съдено убийците на Джон Оупъншо да получат портокаловите семки, които щяха да им покажат, че и друг човек, не по-малко находчив и изпълнен с решимост от тях, е по следите им. Пpез тaзи година бурите по време на есенното равноденствие бяха силни и продължиха дълго. Чакахме дълго новини за „Самотната звезда” от Савана, но така и не ги дочакахме. Най-сетне успяхме да научим, че някъде навътре в Атлантика била забелязана да се полюлява на вълните разбитата кърма на кораб с изписани букви „С. 3.”. Едва ли ще научим нещо друго за съдбата на „Самотната звезда”.
8 Томас Джонатан Джаксън (1824–1863 г.) и по-нататък Робърт Едуард Ли (1807–1870 г.) и Джон Бел Худ (1831–1879 г.) са генерали от армията на Конфедерацията на Южните щати по време на Гражданската война (1861–1865 г.). – бел. пр.
9 Пакет, вързоп – бел. ред.
10 Пристанище на Темза. – бел. пр.
Човекът с обърнатата устна
Айза Уитни, братът на покойния Елайъс Уитни, доктор по богословските науки и директор на богословския колеж „Сейнт Джордж”, беше силно пристрастен към пушенето на опиум. Тази негова слабост, доколкото знам, започнала като невинна младежка прищявка още в колежа, когато прочел описанието на съновиденията и усещанията на Томас Де Куинси в есето му „Изповедта на един английски пушач на опиум” и напоил тютюна си за лула с лауданум[11] с желанието и той да изпита същото. Както много други, скоро и Айза открил, че е по-лесно да се пристрастиш към този порок, отколкото да се откажеш от него, и в продължение на много години той беше роб на своята страст, внушавайки едновременно ужас и съжаление у роднините и приятелите си. И сега съвсем ясно си го спомням – полегнал немощно в едно кресло, с блед нездрав цвят на лицето, с отпуснати клепачи, със свити колкото топченца на топлийка зеници – благороден човек, превърнал се в жалка развалина.
Една вечер през юни 1889 година, когато вече започвах да се прозявам и да си поглеждам часовника, се позвъни. Понадигнах се в креслото, а жена ми остави ръкоделието на скута си и се намръщи.
– Пациент! – рече тя. – Пак ще трябва да излизаш. – Изпъшках, защото съвсем скоро се бях прибрал у дома след уморителен ден.
Чухме как входната врата се отвори, после кратък, припрян говор и бързи стъпки по покрития с линолеум коридор. След това вратата на стаята се разтвори широко и влезе дама с тъмен тоалет и черен воал на лицето.
– Моля да ме извините, че идвам толкова късно – започна тя и неочаквано, загубвайки самообладание, се спусна към жена ми, прегърна я и зарида на рамото ѝ.
– Много съм разтревожена – възбудено рече дамата. – Нуждая се от помощ.
– Господи – възкликна жена ми, като вдигна воала ѝ, – та това е Кейт Уитни! Как ме изплаши, Кейт! Не те познах, когато влезе.
– Просто не знам какво да правя, затова дойдох при вас. – Това се случваше често – много хора, изпаднали в беда, се устремяваха към жена ми като морски птици към фар.
– Добре си направила. А сега се настани удобно и след като пийнеш малко вино със сода, ще ни разкажеш какво се е случило. Може би предпочиташ да пратя Джеймс да си легне?
– О, не! Нуждая се от съвета и помощта и на доктора. Отнася се до Айза. Не се е прибирал два дни. Силно съм обезпокоена за него.
Тя не споделяше за първи път с нас тревогата от пагубния навик на съпруга си – с мен като с доктор, с жена ми като със стара приятелка и съученичка. Ние се опитахме да я утешим и успокоим, доколкото бе възможно. Знае ли къде се намира мъжът ѝ? Дали не бихме могли да го накараме да се прибере у дома си?
Навярно бихме могли. Тя знаела със сигурност, че напоследък, когато изпаднел под властта на порока си, отивал да пуши опиум в един вертеп в най-източната част на Сити. Досега „наслажденията” му обикновено траели един ден и вечерта се прибирал изнемощял и посърнал. Но този път омаята явно го владеела повече от четиресет и осем часа и в момента навярно лежал сред изметта на доковете, все още вдишвайки отровата или дълбоко спял под нейното въздействие. Без съмнение се намирал в „Златното кюлче” на „Ъпър Суондъм Лейн”. Но тя какво можела да направи? Как да влезе млада и стеснителна жена самичка в такова заведение и да извлече мъжа си измежду типовете, налягали край него?