Бяхме спрели пред голяма вила, заобиколена с парк. Един прислужник притича от конюшнята и пое поводите на коня, аз скочих долу и последвах Холмс по виещата се, посипана с чакъл пътека, която водеше към къщата. Като наближихме, входната врата широко се отвори и на прага се появи дребна руса жена в светла рокля от копринен муселин, украсена с богато надиплена яка и маншети от розов шифон. Фигурата ѝ рязко се открояваше на струящата отвътре светлина – леко приведена напред, напрегнала слух, опряла едната си ръка на вратата, вдигнала другата в очаквателен жест, полуразтворила устни, жената напрегнато очакваше отговор на най-важния за нея въпрос.
– Е? – възкликна тя. – Какво имате да ми кажете?
– После, като забеляза, че сме двама, нададе радостен вик, който премина в стенание, когато моят приятел поклати глава и сви рамене.
– Не ми ли носите добра новина?
– Не.
– А лоша?
– И лоша не.
– Все пак и на това съм благодарна. Моля, влезте. Прекарали сте дълъг и напрегнат ден, сигурно сте уморени.
– Да ви представя моя приятел доктор Уотсън. Той ми е оказвал голяма помощ при доста от случаите, които съм разследвал. Срещнахме се тази вечер по една щастлива случайност и аз го доведох със себе си да ми сътрудничи в издирванията.
– Много ми е приятно да се запозная с вас – рече тя и ми стисна сърдечно ръката. – Надявам се, като имате предвид удара, който неочаквано ни сполетя, че ще ни извините, ако обслужването не е съвсем както трябва.
– Скъпа госпожо – отвърнах аз, – един стар войник като мен е свикнал на всякакви несгоди, затова, моля ви, не се притеснявайте излишно. Единственото ми желание е да помогна с каквото мога на вас и на моя приятел.
– А сега, господин Шерлок Холмс – каза жената, като влязохме в ярко осветената столова, където беше сервирана студена вечеря, – искам да ви задам няколко въпроса, на които ви моля да ми отговорите напълно откровено.
– Разбира се, госпожо.
– Не правете усилия да щадите чувствата ми. Аз не съм истеричка и нямам склонност да припадам. Държа да чуя мнението ви, независимо какво е то.
– По кой въпрос по-точно?
– Вярвате ли дълбоко в себе си, че Невил е жив? – Въпросът ѝ явно смути Шерлок Холмс.
– Моля ви, бъдете напълно откровен – повтори тя, застанала на килимчето до плетения стол, на който се беше отпуснал Холмс, вперила поглед в лицето му.
– Щом държите да бъда откровен, госпожо, не вярвам.
– Смятате, че е мъртъв, така ли?
– Да.
– Убит?
– Не твърдя със сигурност, но предполагам.
– И в кой ден го е застигнала смъртта?
– В понеделник.
– В такъв случай, господин Холмс, бъдете така любезен да ми обясните как е възможно при тези обстоятелства днес да получа от него писмо?
Шерлок Холмс скочи от стола като ужилен.
– Днес ли казахте? – почти изрева той.
– Да, днес. – Тя с усмивка размаха във въздуха лист хартия.
– Може ли да го видя?
– Разбира се.
Той нетърпеливо издърпа от ръцете ѝ листа, приглади го на масата, придърпа лампата и го заразглежда внимателно. Аз станах от стола си и отидох да надникна през рамото му. Пликът беше от най-простите, с клеймо от Грейвзендската поща, и с днешна дата или по-точно с вчерашна, тъй като вече отдавна минаваше полунощ.
– Груб, необработен почерк – измърмори под нос Холмс. – Това, разбира се, не е почеркът на съпруга ви, нали, госпожо?
– Върху плика не, но писмото е написано от Невил.
– Явно е също, че човекът, който е надписвал плика, е прекъснал, за да прави справка.
– По какво разбрахте?
– Името, както виждате, е изписано с черни букви, тъй като мастилото е изсъхнало от само себе си. Останалата част е със сивкав цвят, което показва, че е била използвана попивателна хартия. Ако адресът е бил написан на един път и попит с попивателна хартия, целият щеше да бъде със сивкав оттенък. Човекът е написал името ви, прекъснал е и после е дописал адреса, от което може да се заключи, че не му е бил известен. Това, разбира се, е дреболия, но според мен няма нищо по-важно от дреболиите. А сега да се занимаем с писмото. О, но вътре е имало приложено и още нещо.
– Да, един пръстен. Пръстенът с печата на Невил.
– А вие сигурна ли сте, че това е почеркът на съпруга ви?
– Един от почерците му.
– Един ли?
– Да, почеркът му, когато пише бързо. Той е напълно различен от обичайния му почерк, но аз въпреки това го познавам добре.
– „Скъпа, не се безпокой. Всичко ще приключи благополучно. Станала е голяма грешка и ще е нужно време да бъде поправена. Чакай търпеливо. Невил.” Написано с молив върху първата празна страница на книга с осмина формат, естествено без воден знак. Хм! Изпратено днес от пощата в Грейвзенд от човек с мръсен палец. Аха! И пликът е залепен, ако не се лъжа, от човек, който дъвче тютюн. Значи вие сте убедена, че това е почеркът на съпруга ви, госпожо?