– Е, добре, господин Холмс – рече той, смеейки се добродушно, – аз съм отличен обект за изследване, да видим какви изводи ще направите за мен.
– Май не особено много – отвърнах аз. – Мога само да предположа, че през последната година сте живели със страх от някакво нападение.
Усмивката изчезна от устните му и той се взря изненадан в мен.
– Да, съвсем вярно – рече старият човек. – Ти си спомняш, Виктор – додаде той, обръщайки се към сина си, – че когато разгонихме онази банда бракониери, те се заканиха да ни намушкат с нож. Сър Едуард Хоби наистина бе нападнат. Оттогава съм непрекъснато нащрек, но не ми е ясно как го разбрахте.
– Имате много красив бастун – отговорих аз. – По надписа разбрах, че го притежавате от около година. Направили сте си освен това труда да издълбаете дръжката му и да запълните кухината с разтопено олово, тъй че да го превърнете в оръжие. Разсъдих, че едва ли бихте взели такива предохранителни мерки, ако не се страхувахте от нещо.
– Нещо друго? – попита той отново усмихнат.
– В младежките си години доста сте се занимавали с бокс.
– И това е вярно. Как го разбрахте? Може би носът ми е малко изкривен?
– Не по него – отвърнах. – По ушите. Необикновено сплеснати и удебелени са, което е характерно за ушите на боксьорите.
– Друго?
– По мазолите на ръцете ви заключавам, че в живота ви е имало период, когато здравата сте копали.
– Да, натрупах състоянието си на златните залежи.
– Били сте в Нова Зеландия.
– Вярно.
– Били сте в Япония.
– Съвсем вярно.
– И сте били много близък с човек, чиито инициали са „Дж. А.”, но по-късно сте искали напълно да забравите за него.
Господин Тревър се изправи бавно, впери в мен големите си сини очи, в които се четеше силна уплаха, и се строполи в безсъзнание, захлупвайки лице върху осеяната с орехови черупки маса. Можете да си представите, Уотсън, колко потресени останахме двамата със сина му. Пристъпът обаче не трая дълго – след като му разкопчахме яката и напръскахме лицето му с вода, той въздъхна тежко един-два пъти и се размърда.
– Е, момчета – рече той с измъчена усмивка, – надявам се, че не съм ви изплашил. Изглеждам здрав, но си имам едно слабо място в сърцето и не е нужно много, за да ме повали. Не знам как го постигате, господин Холмс, но смятам, че всички останали професионални детективи са хлапаци в сравнение с вас. Това е вашето призвание в живота, можете да повярвате на човек, който познава доста добре хората.