Шерлок Холмс изслуша с голямо внимание разказа на отчаяния директор. Смръщените вежди и дълбоката бръчка между тях достатъчно убедително говореха, че едва ли е нужно да го уговарят повече и че всеотдайно ще се залови с разнищването на тази история, която извън трагичността си събуждаше неизменната му страст към сложното и необикновеното. Той извади тефтерчето и си записа нещо.
– Много сте сбъркали, че не сте дошли веднага при мен – каза строго Холмс. – Това доста ще ме затрудни. Сигурен съм например, че и бръшлянът, и моравата са можели да разкрият доста неща на опитния наблюдател.
– Нямам вина за това, господин Холмс. Херцогът държеше на всяка цена да се избегне публичното разгласяване. Бои се семейните му недоразумения да не станат достояние на обществото. Направо изпада в ужас от това.
– Местната полиция не предприе ли разследване?
– Предприе, сър. За съжаление без резултат. В един момент помислихме, че сме попаднали на сигурна следа – момче и млад мъж били отпътували с ранния влак от съседната гара. Едва снощи ни съобщиха, че са ги задържали в Ливърпул, но веднага се разбра, че са съвсем други хора. Изпаднах в пълно отчаяние и след като прекарах една безсънна нощ, се качих на първия влак и дойдох при вас.
– Предполагам, че след тази фалшива диря полицията вече не се престарава в разследването?
– То е прекратено.
– Изгубени са цели три дни. А работата поначало е била много лошо подхваната.
– Прав сте. Съжалявам.
– И все пак загадката може да бъде разкрита. Готов съм да се заема със случая. А сега ми кажете имаше ли някаква връзка между изчезналото момче и учителя по немски?
– Никаква, сър.
– Лорд Солтайър в неговия клас ли беше?
– Не. Доколкото знам, двамата нито веднъж не са си говорили.
– Много странно. Момчето имаше ли велосипед?
– Не.
– А липсва ли нечий друг велосипед?
– Не.
– Сигурен ли сте?
– Напълно.
– Предполагам, че не допускате немецът да е тръгнал с велосипед посред нощ, понесъл момчето на ръце?
– Не, разбира се.
– В такъв случай каква е вашата хипотеза?
– Възможно е да са използвали велосипеда само за заблуждение. Да са го скрили някъде и да са тръгнали пеша.
– Възможно е. Аз лично смятам обаче това обяснение за неубедително. Под навеса е имало и други велосипеди, нали?
– Да, няколко.
– Защо тогава не са скрили два велосипеда, ако са искали да оставят впечатлението, че са заминали с тях?
– За това не помислих.
– Щяха да скрият два, разбира се. Не, тази хипотеза е несъстоятелна. Все пак изчезването на велосипеда би могло да стане важен изходен момент за нашето разследване. В края на краищата един велосипед не е нещо, което лесно може да се скрие или унищожи. И още един въпрос. Идвал ли е някой при момчето в деня преди изчезването му?
– Не.
– Да е получавало някакви писма?
– Да, едно.
– От кого?
– От баща си.
– Отваряте ли писмата на учениците?
– Не.
– Откъде знаете тогава, че е било от баща му?
– Пликът беше с герб, а адресът бе изписан с характерния за херцога ъгловат почерк. Освен това самият херцог си спомни, че е писал на сина си.
– Преди това момчето получаваше ли други писма?
– През последните няколко дни – не.
– А от Франция писма идвали ли са?
– Не, никога.
– Вярвам, че разбирате защо ви задавам тези въпроси. Има две възможности: лорд Солтайър или е отвлечен, или е избягал по собствено желание. Ако приемем второто предположение, някой отвън трябва да е подтикнал момчето към бягство, иначе то самото едва ли би се решило на подобна стъпка. Щом никой не го е посещавал, значи въздействието е било упражнено чрез писма. Затова искам да зная кои хора са му писали.
– За съжаление не мога много да ви помогна. Доколкото знам, писал му е само бащата.
– И последното му писмо е получено тъкмо в деня на изчезването. Приятелски ли бяха отношенията между баща и син?
– Херцогът не се държи приятелски с никого. Изцяло е погълнат от обществените си задължения и ако питате мен, обикновените човешки чувства не са му присъщи. Към сина си обаче се отнасяше добре – по някакъв особен, негов си начин, разбира се.
– Но момчето е било по-силно привързано към майката, нали?
– Да.
– То самµ ли ви каза това?
– Не.
– Кой тогава? Херцогът ли?
– Какво говорите! Не, разбира се.
– Откъде в такъв случай знаете за чувствата му?
– Разговарях на няколко пъти със секретаря на негова светлост, господин Джеймс Уайлдър, и той между другото дискретно ме осведоми за чувствата на лорд Солтайър.