– Пожелали сте да разговаряте с мен, господин Холмс.
Приятелят ми обаче гледаше настойчиво секретаря, който стоеше изправен до стола на господаря си.
– Да, ваша светлост, но присъствието на господин Уайлдър малко ме притеснява.
Секретарят леко пребледня и изгледа злобно Холмс.
– Ако ваша светлост нареди…
– Да, оставете ни. И тъй, какво имате да ми кажете, господин Холмс?
Приятелят ми изчака секретарят да излезе и да затвори вратата след себе си.
– Ваша светлост – започна той. – Двамата с моя колега доктор Уотсън научихме от доктор Хъкстейбъл, че сте обещали парично възнаграждение за разследването на случая. Бих искал да чуя това и от вас самия.
– Така е, господин Холмс.
– Обещали сте, ако са ме осведомили точно, пет хиляди лири на онзи, който ви съобщи къде се намира вашият син.
– Да, наистина.
– И още хиляда на онзи, който ви съобщи името или имената на човека или на хората, които го държат в плен.
– Точно така.
– Става дума, предполагам, не само за непосредствените извършители, но и за онези, които са замислили отвличането, нали?
– Разбира се, разбира се! – с явно нетърпение потвърди херцогът. – Ако си свършите добре работата, господин Холмс, няма да имате основание да ме смятате за скъперник.
За голямо мое учудване приятелят ми алчно потри ръце, а аз добре познавах неговата скромност и безкористност.
– Виждам, че чековата ви книжка е на писалището – рече Холмс. – Ще ви помоля, ваша светлост, да напишете на мое име чек за шест хиляди лири, по-точно за двете суми наведнъж. Имам текуща сметка в клона на Градската банка на улица „Оксфорд”.
Херцогът се поизправи на стола си и отправи леден поглед към Холмс.
– Шегувате се, господин Холмс, нали? Но тази тема едва ли е подходяща за шеги.
– Ни най-малко не се шегувам, ваша светлост! Никога не съм бил по-сериозен.
– Добре тогава, какво имате предвид?
– Това, че спечелих наградата. Зная къде се намира синът ви, зная и хората или по-точно – човека, който го укрива.
Мъртвешката бледност на херцога още по-ярко се открои на фона на рижата му брада.
– Къде е синът ми? – едва успя да прошепне той.
– В странноприемница „Боен петел” само на три километра от портала на вашия парк. Поне до снощи беше там.
Херцогът се отпусна тежко върху облегалката на стола.
– И на кого приписвате вината?
Отговорът на Шерлок Холмс ме смая. Той бързо пристъпи напред и докосна с ръка рамото на херцога.
– На вас. А сега, ваша светлост, благоволете да ми напишете чека.
Никога няма да забравя изражението на херцога, когато скочи от стола и трескаво размаха ръце като човек, който полита в дълбока пропаст. После с усилие на волята успя да възвърне аристократичното си високомерие, седна отново на стола, закри с ръце лицето си и чак след няколко минути проговори.
– Какво точно знаете? – попита той, без да вдигне глава.
– Снощи ви видях заедно.
– Друг освен вашия приятел знае ли за това?
– Не съм споделял с никого.
С треперещи пръсти херцогът взе перодръжката си и отвори чековата книжка.
– Ще спазя обещанието си, господин Холмс. Ще получите чека, макар новината, която донесохте, да не ми е особено приятна. Когато обявих наградата, не допусках, че събитията ще се развият по подобен начин. Мога ли все пак да се надявам, че двамата с вашия приятел сте дискретни хора?
– Не разбирам какво искате да кажете, ваша светлост.
– Добре. Ще ви поставя въпроса открито, господин Холмс. Ако само вие знаете каква е развръзката на случая, по-нататъшното му разследване може да се прекрати, нали? За това ще получите дванайсет хиляди лири.
Холмс се усмихна и поклати глава.
– За съжаление, ваша светлост, нещата не могат да се уредят така лесно. Някой трябва да понесе отговорността за убийството на учителя.
– Но Джеймс няма нищо общо с него. Не можете да му припишете такава вина. Убийството е дело на онзи грубиян и негодник, от когото той, за съжаление, е потърсил съдействие.
– Аз пък мисля, ваша светлост, че когато човек предприема едно престъпно действие, той носи моралната вина за всички последици.
– Морална вина, да, господин Холмс. Тук сте прав. Но не и вина според закона. Човек не може да бъде осъден за убийство, на което дори не е присъствал, което е предизвикало у него не по-малко отвращение и гняв, отколкото у вас. В момента, щом узна за него, той бе обзет от непреодолим ужас. Угризенията на съвестта го накараха да ми признае всичко и незабавно да прекрати всякаква връзка с убиеца. Спасете го, господин Холмс. Трябва да го спасите. Моля ви, спасете го!