– Как е възможно да сте сигурен в това?
– Сигурен съм, тъй като проверих разписанието на влаковете и пресметнах времето. Първо е била повикана местната полиция, тя се е свързала със Скотланд Ярд, оттам са изпратили Хопкинс, а той, от своя страна, повика мен. За да се свърши всичката тази работа, е била необходима цялата нощ. Но ето че пристигнахме вече на гара Чизълхърст и скоро ще разберем дали предположенията ни ще се потвърдят.
След като изминахме с файтон няколко мили по тесните селски пътища, стигнахме до портала на някакъв парк. Отвори ни стар пазач, чието изпито и измъчено лице явно носеше следите от драматично преживяване. Алеята, оградена от двете страни със стари брястове, пресичаше живописния парк и свършваше пред ниска, разположена нашироко къща с колонада отпред по подобие на класическия архитектурен стил на Андреа Паладио[15]. Централната част очевидно беше много стара и бе обвита цялата в бръшлян, но големите прозорци показваха, че са били направени модерни промени, а едно от крилата, изглежда, бе изцяло новопостроено. Инспектор Станли Хопкинс – с младежка фигура, с живо и будно лице – ни посрещна на прага.
– Много се радвам, че дойдохте, господин Холмс, а и вие също, господин Уотсън! Всъщност, ако трябваше да започна всичко отначало, нямаше да ви безпокоя, защото след като дамата дойде на себе си, тя даде толкова точно и ясно описание на случилото се, че не ни остава кой знае какво да вършим. Спомняте ли си бандата крадци от Луишам?
– Кои, фамилията Рандъл ли?
– Да, тъкмо те – бащата и двамата му сина. Това е тяхно дело, не се съмнявам ни най-малко. Преди около две седмици извършиха обир в Сиднъм; видели са ги и са ги разпознали. Доста дръзко е от тяхна страна да извършат второ престъпление така скоро и толкова наблизо. Но аз съм напълно сигурен, че са те и никой друг. Този път обаче ще се стигне до бесило.
– Значи сър Юстъс е мъртъв?
– Да, главата му е била разбита със собствения му ръжен.
– Сър Юстъс Бракънстол, както ми каза кочияшът, нали?
– Да, тъкмо той. Един от най-богатите хора в Кент. Лейди Бракънстол е във всекидневната. Горката жена, преживяла е нещо ужасно. Приличаше на мъртвец, когато я видях първия път. Мисля, че ще е най-добре да се срещнете с нея и да чуете какво ще ви разкаже за случилото се. После ще огледаме заедно трапезарията.
Лейди Бракънстол не беше обикновена личност. Рядко съм виждал жена с такава изящна и стройна фигура и с толкова красиви черти. Беше блондинка – златокоса и синеока, – а тенът ѝ сигурно щеше напълно да съответствува на тази окраска, ако неотдавнашното преживяване не бе станало причина лицето ѝ да изглежда изпито и измъчено. Страданията ѝ бяха не само душевни, но и физически, защото над едното ѝ око се виждаше ужасна тъмновиолетова подутина, която прислужницата ѝ– висока, навъсена жена – налагаше усърдно с вода и оцет. Дамата лежеше изтощена на един диван, но живият изпитателен поглед, с който ни посрещна, и енергичното изражение на красивото ѝ лице показваха, че нито разсъдъкът ѝ, нито смелостта ѝ са били накърнени от ужасното събитие. Беше облечена в широк халат в синьо и сребристо, но една официална черна рокля, обшита с пайети, бе просната до нея на дивана.
– Разказах ви всичко, което се случи, господин Хопкинс – рече тя уморено, – не бихте ли го повторили вместо мен? Ако все пак смятате, че е необходимо, аз съм готова да го разкажа и на тези двама господа. Те влизаха ли вече в трапезарията?
– Реших, че ще е по-добре да чуят първо разказа на ваше благородие.
– Ще се радвам, ако уредите нещата по-бързо. Обзема ме ужас, като си помисля, че той все още лежи там. – Тя потръпна и зарови за миг лице в ръцете си. При това движение широкият ръкав се смъкна и оголи ръката ѝ. Холмс възкликна изненадано:
– Но вие имате и други наранявания, госпожо! Какво е това? – Две яркочервени петна изпъкваха върху бялата гладка кожа на ръката ѝ. Тя бързо ги закри.
– О, нищо особено. Това няма никаква връзка с ужасната история от миналата нощ. Ако вие и вашият приятел бъдете така добри да седнете, ще ви разкажа всичко, което зная. Аз съм съпругата на сър Юстъс Бракънстол. Омъжих се за него преди около година. Струва ми се излишно да се опитвам да крия, че нашият брак не беше от щастливите. Страхувам се, че всичките ни съседи ще ви го кажат, дори и да се опитам да го отрека. Възможно е вината за това да е отчасти моя. Аз израснах в по-свободната и по-непринудена атмосфера на Южна Австралия и животът в Англия, с цялото му превзето благоприличие и прекалена моралност, не ми е на сърце. Главната причина обаче почива върху един факт, който е известен на всички – че сър Юстъс беше непоправим пияница. Не е приятно да прекараш с такъв човек дори и един час, а представяте ли си какво означава за една чувствителна и жизнерадостна жена да бъде свързана с него и денем, и нощем? Кощунство, престъпление, низост е да се твърди, че такъв брак е свят и ненарушим. И позволете ми да ви кажа, че вашите чудовищни закони ще донесат проклятие на страната – Бог няма да позволи тази неправда да съществува вечно.