За миг тя се изправи и седна – страните ѝ пламтяха, а очите ѝ искряха изпод ужасния белег на челото, – но силната ръка на свъсената прислужница ласкаво я притегли обратно на възглавницата и буйният ѝ гняв премина в несдържано ридание. Най-после тя продължи:
– Ще ви разкажа за миналата нощ. Известно ви е може би, че в тази къща прислугата спи в новото крило. В тази централна част са разположени нашите жилищни помещения, зад тях е кухнята, а горе – спалнята. Прислужницата ми Тереза спи в стаята, която се намира над моята. Нощем тук не остава никой друг и никакъв звук не може да достигне до съседното крило и да обезпокои онези, които спят там. Това обстоятелство трябва да е било добре известно на крадците, иначе те едва ли биха си позволили с такава дързост да нахлуят в дома ни. Сър Юстъс се оттегли към десет и половина. Прислугата вече се беше прибрала в своите помещения. Само моята прислужница още беше на крак в стаята си на горния етаж в очакване да потърся услугите ѝ. Аз се бях зачела в една книга и останах в тази стая. Преди да се кача горе, обиколих навсякъде, за да проверя дали всичко е наред. Имах навика да правя това лично, защото, както вече ви обясних, на сър Юстъс невинаги можеше да се разчита. Влязох в кухнята, в килера, в стаята с оръжията и ловните трофеи, в билярдната, в приемната и най-накрая – в трапезарията. Като приближавах към прозореца, който е закрит от плътни завеси, изведнъж усетих полъх върху лицето си и разбрах, че е отворен. Дръпнах завесите настрани и се намерих лице срещу лице с един широкоплещест възрастен човек, който тъкмо влизаше в стаята. Прозорецът е френски, стига до пода и всъщност представлява нещо като врата, водеща към моравата. Аз държах свещта, с която обикновено отивам до спалнята си, и при нейната светлина видях зад гърба на първия мъж други двама, които също се канеха да нахълтат. Отстъпих назад, но човекът бързо се спусна към мен. Хвана ме първо за китката, а сетне за гърлото. Отворих уста да извикам, но той ме удари силно с юмрук по окото и ме повали на пода. Навярно няколко минути съм била в безсъзнание, защото, когато дойдох на себе си, видях, че те бяха откъснали шнура на звънеца и ме бяха завързали здраво за дъбовия стол, който обикновено стои на челното място при масата за хранене. Шнурът бе така силно пристегнат, че не можех да мръдна, а една носна кърпа, привързана през устата ми, ми пречеше да издам какъвто и да било звук. Точно в този момент нещастният ми съпруг влезе в стаята. Очевидно бе чул някакъв подозрителен шум и дойде подготвен за сцената, която завари. Беше по нощна риза и панталони и държеше в ръка любимия си бастун. Той се спусна към единия от двамата по-млади крадци, но възрастният се наведе, взе ръжена от решетката пред камината и когато съпругът ми минаваше край него, му нанесе свиреп удар. Съпругът ми падна, простена и повече не помръдна. Аз отново припаднах, но, изглежда, че и този път съм била само няколко минути в безсъзнание. Когато отворих очи, видях, че бяха извадили сребърните прибори от бюфета, а също и една бутилка вино. Всеки държеше чаша в ръка. Както вече ви казах, единият беше възрастен, с брада, а останалите двама бяха голобради младежи. Не е изключено да бяха баща и двамата му сина. Известно време разговаряха шепнешком. После се приближиха до мен, за да се уверят, че съм здраво завързана. И накрая си тръгнаха, като затвориха прозореца след себе си. Мина почти четвърт час, преди на успея да освободя устата си и с писъци да призова прислужницата си на помощ. Скоро и останалата прислуга бе вдигната на крак; веднага повикахме местната полиция, която незабавно се свърза с Лондон. Всъщност това е всичко, което мога да ви кажа, господа. Надявам се, че няма да се наложи да повтарям отново този мъчителен разказ.
– Някакви въпроси, господин Холмс? – попита Хопкинс.