– И това е възможно. Ако е изглеждала в безсъзнание, защо да ѝ отнемат живота? А какво ще кажете за този нещастник, Хопкинс? Аз като че ли съм чувал някои доста странни истории за него.
– В трезво състояние не е бил лош човек, но ставал същински сатана, когато се напиел или по-точно – полунапиел, защото той много рядко стигал до крайното състояние на пиянството. В такива моменти сякаш дяволът влизал в него и той бил способен на всичко. Въпреки цялото си богатство и титлата си, на един-два пъти едва не попадна в ръцете ни. Веднъж например се вдигна голям скандал, защото бе полял с газ едно куче и го бе подпалил – при това не друго, а кучето на лейди Бракънстол. Накрая, макар и много трудно, историята се потули. Друг път пък беше замерил с гарафа прислужницата Тереза Райт – и в този случай последваха големи неприятности. Между нас казано, къщата, общо взето, ще бъде много по-весела без него. А сега какво разглеждате?
Холмс беше коленичил на пода и разглеждаше внимателно възлите по червения шнур, с който е била вързана дамата за стола. После щателно огледа шнура откъм откъснатия му, разръфан край.
– Когато този шнур е бил дръпнат, звънецът в кухнята трябва да е иззвънял – забеляза той.
– Да, но никой не би могъл да го чуе. Кухнята се намира в противоположната страна на къщата.
– Крадецът откъде е знаел, че никой няма да го чуе? Как е посмял така безразсъдно да дръпне шнура на звънеца?
– Именно, господин Холмс, именно. Вие задавате същия въпрос, който аз си задавах не веднъж и не два пъти. Няма съмнение, че този човек е познавал къщата и порядките в нея. Трябва да е бил сигурен, че всички слуги вече са си легнали в този сравнително ранен час и че никой не би могъл да чуе звънеца в кухнята. Следователно е бил в тясна връзка с някой от слугите – това е съвсем очевидно. От друга страна обаче, слугите са осем и всички се ползват с добро име.
– Щом е така – рече Холмс, – подозрението ще падне върху онази, която господарят е замерил с гарафата. В такъв случай трябва да се приеме, че тя е изменила на господарката си, към която изглежда тъй привързана. Впрочем това е второстепенен въпрос. Когато заловите Рандъл, навярно няма да ви бъде трудно да се доберете и до съучастника му. Разказът на дамата съвсем очевидно се потвърждава от всяка подробност, която виждаме пред нас. – Той отиде до френския прозорец и го отвори. – Тук няма никакви следи, но и не може да се очаква да има, понеже земята е твърда като камък. Виждам, че свещите върху полицата над камината са били палени.
– Да. На тяхната светлина и на светлината на свещта на лейди Бракънстол разбойниците са си свършили работата.
– А какво са откраднали?
– Не са взели кой знае колко неща – само половин дузина сребърни прибори от бюфета. Лейди Бракънстол смята, че са били толкова уплашени от смъртта на сър Юстъс, че не са посмели да претършуват цялата къща, както биха постъпили при други обстоятелства.
– Възможно е. И все пак са пили вино, както разбрах.
– За да успокоят нервите си.
– Не е изключено. Предполагам, че не сте пипали трите чаши на бюфета?
– Не, не съм! И бутилката си стои така, както те са я оставили.
– Я да им хвърлим един поглед. Охо! Какво е това?
Трите чаши бяха събрани заедно и бяха обагрени от виното, но на дъното на едната имаше утайка от ципата, която обикновено се образува в гърлото на бутилка с отлежало вино. Бутилката стоеше до тях – две трети пълна, – а до нея лежеше една дълга, напоена с вино тапа. Видът на тапата и прахта по бутилката показваха, че виното, с което убийците се бяха черпили, не е било какво да е.
Поведението на Холмс се промени. Безстрастното изражение изчезна от лицето му и аз отново видях в живите му, малко хлътнали очи да се разпалва пламъчето на любопитството. Той взе тапата и я разгледа внимателно.
– Как са я извадили? – попита Холмс.
Хопкинс посочи едно полуотворено чекмедже, в което бяха подредени покривки за маса, а отгоре им лежеше голям тирбушон.
– Лейди Бракънстол каза ли, че именно този тирбушон е бил използван?
– Не забравяйте, че тя е била в безсъзнание, когато са отваряли бутилката.
– Да, наистина. Впрочем този тирбушон не е бил използван. Бутилката е била отпушена с едно от онези джобни ножчета, комбинирани с тирбушон, не по-дълъг от инч и половина. Ако разгледате горния край на тапата, ще видите, че тирбушонът е бил вкарван на три пъти, преди да е била изтеглена. Освен това не е продупчена докрай. Големият тирбушон щеше да я продупчи и да я изтегли още при първото дръпване. Като хванете разбойника, непременно ще откриете сред вещите му и едно от тези комбинирани ножчета.