– От кръв.
– Да, несъмнено от кръв. Само това е достатъчно, за да се отхвърли разказът на лейди Бракънстол като несъстоятелен. Ако тя вече е седяла на стола, когато е било извършено убийството, как се е образувало петното? Не, не, тя е била поставена на стола след смъртта на съпруга ѝ. Обзалагам се, че върху черната рокля има същото петно. Още не сме стигнали до нашето Ватерло, Уотсън, но това пък е нашето Маренго[16], защото започва с неуспех и свършва с победа. А сега бих искал да разменя няколко думи с прислужницата Тереза. Трябва обаче да бъдем внимателни, ако искаме да получим сведенията, които са ни нужни.
Тази австралийска прислужница беше особена жена – мнителна, недружелюбна – и мина доста време, докато Холмс, благодарение на любезното си държание и на обстоятелството, че приемаше благосклонно всичко, което тя казваше, успя да я предразположи да стане малко по-разговорлива. Тя не се опита да скрие неприязънта си към своя бивш господар.
– Да, сър, вярно е, че той захвърли по мен гарафата. Чух го да ругае господарката и му казах, че сигурно не би посмял да ѝ говори тъй, ако брат ѝ беше тук. Тогава именно той ме замери, но аз бях съгласна да хвърли по мен и дузина гарафи, ако ги имаше подръка, стига да остави на мира хубавото ми гълъбче. Той постоянно я тормозеше, но тя беше твърде горда, за да се оплаква. Дори с мен не искаше да споделя всичко, което ѝ е сторил. Не ми каза нищо и за белезите, които видяхме по ръката ѝ тази сутрин, но аз знам много добре, че са причинени от убождане с игла за шапка. Подлият дявол – нека Бог ми прости, че говоря така за него след като вече е мъртъв, – но той наистина беше същински дявол, ако има изобщо дяволи по земята. Представи се като най-галантен джентълмен, когато го срещнахме за първи път – едва преди осемнайсет месеца, но и на двете ни се струва, че е било преди осемнайсет години. Тя току-що бе пристигнала в Лондон. Да, това беше първото ѝ морско пътуване, до тоя момент никога не бе напускала дома си. Той я спечели с титлата, с парите и с превзетите си лондонски маниери. Ако е направила грешка, тя плати скъпо за нея. През кой месец сме го срещнали ли питате? Както ви казах, беше веднага след пристигането ни. Пристигнахме през юни, а това стана през юли. Ожениха се през януари миналата година. Да, в момента тя е пак долу в дневната и не се съмнявам, че ще ви приеме. Не бива обаче да я разпитвате прекалено дълго, защото е много измъчена и изтощена от всичко преживяно.
Лейди Бракънстол беше полегнала на същия диван, но изглеждаше по-бодра от преди. Прислужницата влезе заедно с нас и отново започна да промива с топла вода контузията върху челото на господарката си.
– Надявам се – рече дамата, – че не сте дошли да ме подлагате отново на разпит?
– Не – отвърна Холмс най-вежливо. – Няма да ви причинявам излишни неприятности, лейди Бракънстол. Искам само да ви помогна да превъзмогнете по-леко всичко преживяно, защото съм убеден, че много сте изстрадали. Ако се отнесете с мен като с приятел и ми се доверите, ще видите, че ще оправдая доверието ви.
– Какво искате да направя?
– Да ми кажете истината.
– Господин Холмс!
– Недейте, недейте, лейди Бракънстол, безполезно е. Може би сте чували, че се ползвам с известна репутация. В случая съм готов да я заложа цялата само срещу факта, че разказът ви е една пълна измислица.
Господарката и прислужницата се взряха в Холмс с пребледнели лица и изплашени очи.
– Вие сте един безочлив човек! – извика Тереза. – Да не искате да кажете, че господарката ми е излъгала?
Холмс стана от стола си.
– Нищо ли няма да ми кажете?
– Вече ви казах всичко.
– Помислете още веднъж, лейди Бракънстол. Няма ли да е по-добре да бъдете откровена?
За миг по красивото ѝ лице се изписа колебание, но сетне някаква нова мисъл го направи безизразно като маска.
– Казах ви всичко, което знам. – Холмс си взе шапката и сви рамене.
– Съжалявам – рече той и без нито дума повече ние напуснахме стаята и къщата.
В парка имаше едно изкуствено езеро и моят приятел се насочи към него. Повърхността му беше замръзнала, но в леда бе пробита голяма дупка заради удобството на един самотен лебед. Холмс постоя известно време, загледан в дупката, после продължи напред към къщичката на пазача. Там той написа кратка бележка до Станли Хопкинс и я предаде на пазача.
– Не знам дали в крайна сметка ще успеем, но сме длъжни да споделим нещичко и с нашия приятел Хопкинс, поне за да оправдаем второто си посещение – рече той. – Нямам намерение обаче още сега да му доверя напълно откритието си. Смятам следващото ни поле на действие да бъде агенцията на параходната линия Аделаида–Саутхамптън, която се намира, ако не греша, на Пел Мел. Има и една друга параходна линия, която свързва Южна Австралия с Англия, но нека отхлупим първо голямото блюдо.