– Не допусках, че полицията ще успее да прозре нашата хитрост.
– Тя не я прозря, нито пък ще я прозре занапред според мен. А сега чуйте ме, капитан Крокър, работата е много сериозна, макар да съм склонен да вярвам, че сте действали под влиянието на силна възбуда и гняв. Не съм сигурен дали постъпката ви не може да бъде оправдана, като се вземе предвид обстоятелството, че е трябвало да защитите живота си. Това е въпрос, който ще се реши от британското съдопроизводство. Междувременно ви предлагам, тъй като изпитвам силна симпатия към вас, да изчезнете през следващите двайсет и четири часа, като ви обещавам, че никой няма да ви попречи.
– И после всичко ще се разкрие, нали!
– Разбира се, че ще се разкрие.
– Как е възможно да правите подобно предложение на човек като мен? Все пак разбирам дотолкова от законите, за да зная, че Мери ще бъде подведена под отговорност като съучастница. Нима допускате, че ще я оставя сама да посреща неприятностите, а аз да се измъкна? Не, сър. Нека с мен правят каквото искат, но, за бога, господин Холмс, намерете начин да избавите моята бедна Мери от съдебно преследване.
Холмс за втори път стисна ръката на капитана.
– Аз само ви изпитвах и вие отново се проявихте като честен човек. Е, отговорността, която поемам върху себе си, е голяма, но след като дадох блестящо указание на Хопкинс, а той не можа да се възползва от него, повече с нищо не мога да му помогна. Чуйте, капитан Крокър, всичко ще бъде извършено по установения законен ред. Вие сте подсъдимият. А вие, Уотсън, ще представлявате съдебните заседатели и трябва да ви кажа, че за тази работа не съм виждал по-подходящ човек от вас. Аз ще бъда съдията. И тъй, господа съдебни заседатели, вие чухте свидетелските показания. Смятате ли подсъдимия за виновен?
– Не, невинен е, господин съдия – отвърнах аз.
– Vox populi, vox Dѐi.[17] Оправдан сте, капитан Крокър. Ако законът не намери някоя друга жертва, можете спокойно да разчитате на мен. Върнете се при дамата след една година и нека нейното и вашето бъдеще ни оправдаят за присъдата, която произнесохме тази вечер.
15 Андреа Паладио – прочут италиански архитект от епохата на Ренесанса (1518–1580 г.) – бел. пр.
16 Градче в Северна Италия, известно с победата, която Бонапарт удържал над австрийците през 1800 г., т.е. петнайсет години преди поражението му при Ватерло. – бел. пр.
17 Глас народен, глас божи (лат.) – бел. пр.
Морският договор
През юли, непосредствено след женитбата ми, имах удоволствието да сътруднича на Холмс и да изучавам методите му в три паметни случая, описани в записките ми под заглавията „Второто петно”, „Морският договор” и „Умореният капитан”. В първия са засегнати значителни интереси и са замесени редица от първите фамилии на кралството, така че ще трябва да минат много години преди да стане възможно публикуването му. Никой друг случай, с който Холмс се е захващал, не е показвал по-недвусмислено значимостта на неговия аналитичен метод и не е поразявал така дълбоко онези, които са имали възможност да наблюдават прилагането му. Досега пазя дословен запис на беседата, в която той изложи действителните обстоятелства на случая пред мосю Дюбюк от парижката полиция и Фриц фон Валдбаум, известния специалист от Данциг. Въпросните двама господа бяха хвърлили всичките си сили, за да докажат в крайна сметка само някои второстепенни неща. И тъй, за да приключа с тази история, нека повторя, че до началото на следващия век тя няма да може да бъде разказана. Затова преминавам към втория случай в моя списък, който по едно време също обещаваше да придобие национално значение. Той се отличава с подробности, които му придават твърде своеобразен характер.
В ученическите си години ме свързваше тясно приятелство с едно момче – Пърси Фелпс, почти мой връстник, но учеше два класа по-нагоре. Пърси беше много умен и неизменно печелеше награди в училището. Накрая спечели и стипендия, която му даде възможност да продължи триумфалния си път и в Кеймбридж. Беше от много добро семейство и от малки знаехме, че известният консерватор лорд Холдхърст е брат на майка му. Това родство не му беше от голяма полза в училище. Тъкмо обратно – на нас сякаш ни беше още по-забавно да го тормозим на игрището и да го удряме през пищялките с бухалките за крикет. Но нещата се промениха, когато навлезе в живота. По едно време дочух, че способностите и връзките му във висшето общество му били извоювали хубава длъжност във „Форин офис”. После съвсем забравих за него, докато за съществуването му не ми припомни следното писмо: