– Това, разбира се, няма да е трудно да се установи. Районът не е чак толкова гъсто населен.
Лестрейд сви рамене.
– Аз съм практичен човек – каза той – и няма да тръгна да обикалям провинцията и да търся някакъв куц левак. Ще стана за посмешище в Скотланд ярд.
– Както искате – каза тихо Холмс. – Аз ви дадох шанс. Ето вашата квартира. Довиждане. Преди да тръгна, ще ви изпратя бележка.
Оставихме Лестрейд в квартирата му и се отправихме с файтона към нашия хотел, където заварихме сервиран обяд. Холмс остана безмълвен, потънал в мислите си, с израз на огорчение, като човек, озовал се в объркано положение.
– Уотсън – обърна се той към мен, след като вдигнаха масата, – остани на мястото си и ми позволи да ти изнеса една кратка проповед. Не знам точно какво да правя и ще ти бъда признателен, ако ме посъветваш. Запали една пура и ми позволи да изложа пред теб всичко.
– Моля.
– Като начало два момента в разказа на младия Маккарти направиха веднага впечатление и на двама ни, макар че моето впечатление бе в негова полза, а твоето – в негова вреда. Единият е, че баща му според неговия разказ бил извикал: „Уху!”, без да го е видял. Другият е със странните предсмъртни думи и споменаването на плъха. Значи той е промълвил няколко думи, но единствено това е стигнало до слуха на сина му. И така, трябва да започнем изясняването от тази двойна гледна точка, като изхождаме от предположението, че всичко, което младият мъж казва, е абсолютно вярно.
– И какво ще кажеш за това: „Уху!”?
– Очевидно не е било предназначено за сина. Бащата е знаел, че той е в Бристол. Момчето непредвидено е присъствало там и го е чуло. С вика: „Уху!” Маккарти се е обадил на човека, с когото е имал среща. Но този вик много често се използва в Австралия. Имаме основание да предположим, че човекът, с когото е трябвало да се срещне край Боскумския вир, е живял в Австралия.
– А споменаването на плъха?
Шерлок Холмс извади от джоба си сгъната карта и я приглади на масата.
– Това е карта на колонията Виктория. Снощи я поръчах телеграфически от Бристол – и той закри с ръка част от картата. – Какво четеш тук?
– РАТ (плъх) – прочетох аз.
– А сега – и вдигна ръка.
– БАЛАРАТ.
– Точно така. Това е думата, която бащата е изрекъл, а синът е доловил само последната сричка. Маккарти се е опитвал да произнесе името на убиеца си. Еди-кой си от Баларат[6].
– Чудесно! – възкликнах аз.
– Очевидно. Както виждаш, успях значително да стесня обхвата. Притежаването на сива дреха бе третият сигурен момент, при положение че показанието на сина е вярно. И така, излизаме от сферата на неяснотата и стигаме до нещо определено. Става дума за австралиец от Баларат със сива пелерина.
– Действително.
– И то за добре познат в района човек, защото до езерото се стига или през фермата, или откъм имението, където непознатият едва ли би минал незабелязано.
– Точно така.
– Следва нашата днешна експедиция. След като огледах внимателно земята, открих дребните подробности за личността на престъпника, които предоставих на онзи кретен Лестрейд.
– Но как се сдоби с тях?
– Ти познаваш метода ми. Основава се върху наблюдение на незначителните подробности.
– Знам, че приблизително можеш да прецениш ръста по разкрача. А и ботушите могат да бъдат описани според отпечатъците им.
– Да, доста специални ботуши.
– А това, че е куц?
– Отпечатъкът от десния крак беше не толкова отчетлив, колкото от левия. Човекът е прехвърлял по-голямата тежест върху левия. Защо? Защото е куцал.
– А това, че е левак?
– Ти самият беше изненадан от характера на нараняванията, отразен и от хирурга при дознанието. Ударът е бил нанесен непосредствено отзад, но върху лявата страна. Как би могло да стане това, ако не е бил нанесен от левак? Той е стоял зад онова дърво по време на срещата между баща и син. Дори е пушил там. Намерих пепел от пура, която, благодарение на специалните ми познания за тютюна, можах да отнеса към типа „индианска”. Както знаеш, посветил съм известни усилия на тази тема и съм автор на кратка монография за 140 разновидности на тютюните за лула, за пури и за цигари. След като намерих пепелта, огледах се и открих угарката в мъха, където той я бе хвърлил. Беше пура от типа „индианска”, от разновидността, която се прави в Ротердам.
– А цигарето?
– Забелязах, че угарката не е била в устата му. Следователно е използвал цигаре. Крайчецът беше отрязан, а не отхапан, но срезът не беше гладък и според моята дедукция става дума за тъпо джобно ножче.
– Холмс – казах аз, – ти си оплел този човек в мрежа, от която той не може да избяга, и така спасяваш живота на един невинен младеж, все едно че прерязваш въжето, с което го бесят. Виждам къде водят следите. Престъпникът е…