– Чувал съм неведнъж за вашите методи на работа, господин Холмс – каза той язвително. – Вие с готовност използвате всички сведения, които полицията е в състояние да ви предостави, а после довършвате сам случая, като с това направо я злепоставяте.
– Напротив – рече Холмс. – От последните ми петдесет и три случая моето име е фигурирало само в четири, а полицията получи всички заслуги за останалите четиресет и девет. Не ви се сърдя, че не знаете това, защото още сте млад и неопитен. Но ако искате да напреднете в новата си служба, трябва да работите заедно с мен, а не против мен.
– Бих се радвал да получа от вас някои указания – каза Форбс, променяйки тона, – тъй като с този случай още не съм стигнал доникъде.
– Какво сте направили досега?
– Разследвах портиера Тенджи. Напуснал е войската с много добра характеристика и не можем да открием никакви улики срещу него. Жена му обаче не е стока. Мисля, че знае по въпроса повече, отколкото казва.
– Нея разследвахте ли я?
– Пуснахме подире ѝ една от нашите сътруднички. Госпожа Тенджи обича да пие. Нашата сътрудничка е била на два пъти с нея, но старицата си е била пийнала здравата, така че не е успяла да изкопчи нищо.
– Разбрах, че в къщата им са ходили съдия-изпълнители.
– Да, но дългът е бил изплатен.
– Откъде са взели парите?
– И това проверихме. Той е очаквал да получи пенсията си, освен това не забелязахме никакви признаци, че разполагат с пари.
– Какво обяснение даде госпожа Тенджи за това, че именно тя се е отзовала, когато господин Фелпс е позвънил за кафето?
– Каза, че мъжът ѝ бил много уморен и затова решила да го отмени.
– Да, наистина, малко по-късно е бил сварен да спи на стола. Е, значи срещу тях не е открито нищо злепоставящо освен лошата слава на жената. Попитахте ли я защо онази вечер толкова много е бързала да си отиде, че дори е привлякла с това вниманието на полицая?
– Била останала по-късно от обичайното и искала да се прибере по-бързо.
– Изтъкнахте ли ѝ факта, че вие с господин Фелпс сте тръгнали двайсетина минути по-късно за дома ѝ, а сте пристигнали преди нея?
– Тя го обясни с различната скорост на автобуса и файтона.
– А отговори ли ви защо, след като е влязла в къщата, е изтичала право в кухнята?
– Защото там държала парите, с които трябвало да се разплати със съдия-изпълнителя.
– Значи ви е дала отговор на всичко. Попитахте ли я дали, когато си е отивала, не е срещнала или не е видяла някой да се шляе по улица „Чарлс”?
– Не била видяла никого освен полицая.
– Е, както виждам, разпитали сте я най-обстойно.
А какво друго предприехте?
– Два месеца подред следихме чиновника Горо, но съвсем безрезултатно. И срещу него не можем да докажем нищо.
– Нещо друго?
– Нямаме за какво да се заловим, липсват каквито и да било улики.
– Изградихте ли си вече някакво мнение за това, как е иззвънял звънецът?
– Не, и трябва да призная, че никак не мога да проумея този факт. Доста смел е бил оня, който и да е бил, който си е позволил да вдигне такъв шум.
– Да, постъпката наистина е странна. Много ви благодаря за всичко, което споделихте с нас. Ако успея да открия човека, ще ви се обадя. Да вървим, Уотсън!
– Накъде сега? – попитах, като излязохме от канцеларията на Форбс.
– Отиваме да поговорим с лорд Холдхърст, министър на външните работи и бъдещ министър-председател на Англия.
Имахме късмет да сварим лорд Холдхърст в кабинета му на „Даунинг стрийт” и щом Холмс изпрати картичката си, незабавно бяхме поканени да се качим. Държавникът ни прие с присъщата му старомодна вежливост и ни настани да седнем в удобните кресла от двете страни на камината. Застанал на килимчето между нас със слабата си висока фигура, с острите, но благи черти на лицето си, с начупената, преждевременно побеляваща коса, той представляваше онзи не особено често срещан тип истински благородник.
– Вашето име ми е познато, господин Холмс – каза той с усмивка. – И, разбира се, излишно е да се преструвам, че не знам целта на посещението ви. В нашето министерство има само едно-единствено събитие, което би могло да привлече вниманието ви. Мога ли да ви попитам от чие име действате?
– От името на господин Пърси Фелпс – отвърна Холмс.
– А, моят злощастен племенник! Навярно разбирате, че тъкмо поради роднинството ни за мен е още по-невъзможно да го прикрия по какъвто и да било начин. Страхувам се, че този инцидент ще се отрази пагубно върху кариерата му.
– А ако документът се намери?
– Тогава би било друго, разбира се.
– Искам да ви задам един-два въпроса, лорд Холдхърст.
– С удоволствие ще ви осведомя за всичко, доколкото мога, разбира се.